Познанието като проекция на невежеството
Уил Роджърс е казал: "Нали знаеш, че всички са невежи, само че по различни теми"
Целта на текста не е да определя една група от хора като невежи и да издигна други като умни и образовани. Напротив, във всеки един от нас се таи невежество, това е напълно в реда на нещата. Различни са само степента, в която е изразено и темите, които засяга. Докато при едни се извисява до застрашителни размери и е издигнато в култ, при други е съвсем минимално и до голяма степен осъзнато.
Уилям Федър пък е казал "Да си образован - това значи да си способен да разграничиш това, което знаеш, от онова, което не знаеш". Звучи елементарно, а се оказва изключително трудно за постигане. Дори да осъзнаваме това, което знаем, то за другото (което не знаем) често нямаме понятие.
Далеч по-лесно е да преценим, че според нас някой друг е идиот. As simple as that – общуваме с даден човек и по някаква причина си казваме "Ами този е идиот". Да, има голяма вероятност да е такъв. Но тази констатация примамливо ни предразполага да мислим, че това не важи и за нас. Отричаме дадено "качество", критикуваме го, съответно интуитивно самоизключваме личната си принадлежност към същото.
Подсъзнателно се създава противопоставянето "крив - прав", а това често е грешно. Предположението или фактът, че някой е идиот, сам по себе си не означава, че ние не сме. Може да сме прави в конкретния случай, да имаме повече познания по конкретния въпрос, но в по-мащабен план не е толкова просто и не винаги може да се генерализира по такъв начин.
Но да обърнем внимание на самото невежество. Неосъзнаването на незнанието е невежество. Една от особеностите на невежия човек е, че бива възприеман като неинформиран, вместо като грешно информиран. Съзнанието и умът му не са кухини, лишени от каквото и да било запълващо познание. По-лошо е. Пълни са с объркани житейски преживявания, запаметени, но неразбрани истории, избирателно пресети през личната призма факти и теории, откъслечни моменти, които оставят грешната нагласа за притежание на полезни и точни знания.
Степента на невежеството на човек не се определя от количеството попита информация (то може да е много голямо!), а от умението му да борави с нея. Едно е да знаем, второ е да знаем какво точно знаем и трето - как да го използваме.
Това погрешно традиционно схващане за невежеството като липса на знание води до още по-голямата заблуда - че образоването посредством трупане на знания е естествен антидот. Получава се парадокс, в който колкото повече се информира човек, толкова по-неук става. Още, и още, и още информация, която не може да осмисли, задълбава все повече и се стига до илюзорна увереност, базирана на количество без качество. А количеството расте правопропорционално на самочувствието.
Давам пример: наскоро имах възможност да наблюдавам случай с младо момче, амбицирало се да се занимава с графичен дизайн, в частност да изработва лога. Направило му е впечатление, че за една миниатюрна, елементарна картинка, състояща се от няколко букви и евентуално символче, често се заплаща добре, дори с откровено крупни суми от по-сериозни компании. Вероятно е изчел тонове информация по въпроса как се прави лого, видял е много лога и е получил огромни по обем познания.
Дойде моментът, в който негови познати имаха нужда от изработка на лого. Момчето с ентусиазъм предложи професионалните си услуги… и след доста време им предложи свалено ("откраднато") от интернет изображение, ползвано вече в чуждо лого, съчетано с хаотично написан текст, без каквато и да било структура.
Оказа се, че цялото това количество придобити познания му е вдъхнало гореспоменатата илюзорна увереност, че той реално е в състояние да изработи качествено лого. Минал е през процеса на набиране на информация, но не е бил способен да я обработи и се провали. Демонстрира завидно невежество.
Реално изработката на лого е цяла философия, в която е трябвало момчето да вникне, но не е успяло да го направи. Не е успяло да разбере какво точно представлява "нещото", което се очаква да предложи, както и защо някой инвестира сериозни суми в такова "нещо".
Този пример не носи сериозни последици, но когато на същия принцип действат хора, заемащи позиции в политиката, образованието, медицината и тем подобни области, касаещи бъдещето на обществото, последиците могат да бъдат дори фатални.
По-страшно обаче е отрицанието. Колкото по-голям невежа е човек, толкова по-упорито отрича вероятността да не знае нещо, като така автоматично елиминира всяка възможност да бъде научен. Всеки греши и всеки се учи. Грешките не са страшни, страшен е отказът да се извлече поука от тях, да се анализират и да се надгради познанието.
Ако все пак успеем да намерим пътя през когнитивния хаос, има голяма вероятност да ни изведе до крайната цел - а именно да не сме толкова невежи, че да не можем да кажем просто "Не знам".
