Преди 120 години българите се къпят в морето по наставления

17 август 2014

Почивката край морския бряг и къпането в морето за удоволствие са чиста екзотика през 19 в. в България. Първите "баняджии" се появяват към средата на века. За летовниците обаче няма никакви удобства и съоръжения.

Едва в първите години след Освобождението във Варна се появяват т.нар. "камарки" – преносими дървени кабинки, които се изкарвали на брега в началото на лятото и се прибирали след края на сезона.

Първите солидни морски бани на варненския плаж са построени през 1890 г. В началото били две – мъжка и женска, на прилично разстояние една от друга. Имали квадратна форма и били монтирани на железни релси, забити в морето. До тях се стигало по дълги тесни мостчета.

Всяка от баните била разделена на малки кабини. В морето се слизало по стълби, като къпането ставало в заграденото пространство между кабините. За всеки случай имало и опънато въже, за което се хващали къпещите се. Само най-смелите излизали извън заграденото място. Постепенно популярността на баните нараства.

През 1926 г. тържествено са открити новите по-модерни морски бани, с много повече кабини. Навътре в морето влизал дълъг железобетонен мост с площадки за скокове в морето. Той имал и друга функция - служел като своеобразен "параван", отделящ мъжкия от женския плаж. По него ходел дежурен полицай, който не позволявал на мъжете да се спират и гледат към жените. Все пак през 1928 г. достъпът на жените до мъжкото отделение бил разрешен, докато обратното било "табу" чак до 1932 г.

Още в началото на 90-те години на 19 в. Варненското медицинско дружество издава специални наставления за къпане в морето.

1. Сезонът за къпане в морето се продължава обикновено от 15 юний до свършека на месец август.

2. Когато температурата на водата е по-ниска от 10 градуса по Реомюр (12,5 градуса по Целзий), не трябва да се влазя в морето.

3. Най-хубаво време за къпане – сутринта на гладно сърце и преди обяд.

4. Не трябва да се къпе човек в морето до изгряването и подир захождането на слънцето.

5. Къпането не трябва да се прави повече от два пъти на ден – заран и вечер.

6. Не трябва да се къпе човек скоро подир ядене, а само след 3 или 4 часа.

7. Слабите хора, сутринта преди къпането, могат да изпият по една чаша мляко, кафе, чай или една чаша вино.

8. От едно къпане до друго трябва да се минат най-малко 5 часа.

9. Всяко къпане може да се продължава от 5 до 20 минути. Дългото къпане – по ½ час и повече – е вредно.

10. Слабите и хора, които са оздравели от тежки болести, не трябва да се къпят повече от 5 минути – това се отнася и за децата и старите хора.

11. Децата по-малки от 5 години не трябва да се къпят в морето.

12. Преди къпането тялото на човека трябва да бъде топло; в горещо време тялото само по себе си е топло. В прохладно време за стопляне на тялото трябва преди къпането да се направи малка разходка.

13. Ако онзи, който иска да се къпе, усеща в себе си заморяване, то, преди къпането, трябва да си почине: уморен човек не трябва да влиза във водата.

14. Ако човек, който е дошъл да се къпе, усеща сърцебиене и често диша, то, преди да се съблече, трябва да си почине.

15. Привичката на хората да се събличат и разхождат загънати в чаршафи, докато изстине тялото им, е вредно и често влече подир себе си настинка.

16. Преди да се влезе във водата, трябва да се намокри главата и след това влизането трябва да се прави отведнъж и бързо.

17. По време на къпането полезно е умереното и не твърде бързо разтриване на тялото с ръце. Плуването е също тъй полезно, но не твърде много – до уморяване; не трябва да плува човек твърде много надалеч от брега, тъй като във водата често се случват главокружение, треперки, припадки, които изискват помощ.

18. При къпането човек трябва да си мокри главата; за жените това не е дотам удобно и затова те могат да слагат на главата си мокри кърпи.

19. Ако водата има по-малко от 10°R, то трябва да не остава във водата човек повече от 1 или 2 минути и в това време той трябва да плува или разтрива бързо тялото си с ръце.

20. Слабите деца и старите хора не трябва да се къпят, когато водата има по-малко от 12°R.

21. Ако по време на къпането човек усеща главоболие, главокружение или треперене, то тутакси да излезе от водата.

22. Във време на месечните кръвотечения къпането трябва да се прекрати.

23. Тежките жени и дойките не могат да се къпят в морето.

24. След излизане от водата, тялото трябва да се изтрива до сухо; бавното изсъхване на тялото е вредително. Косите си жените трябва да обливат със сладка вода и след това пак да ги изтриват.

25. Вредно е щом един път се излезе от водата, да се влиза в нея отново.

26. След всяко къпане може да се направи малка разходка или едно умерено движение в течение на четвърт час. По-слабите хора трябва да изпиват по малко вино. Храна може да бъде приета след 1 час и след нахранване трябва да се почива.

27. Във време на силно вълнение на морето по-добре е да не се къпе човек. При умерени вълни допуща се къпането, но тъй, че вълните да удрят не в гърдите, а в гърба.

28. Във време на душевни вълнения и скръб къпането е вредно.

29. Хора, които не са навикнали на морско къпане, могат да направят няколко топли морски бани, които малко по малко да се доближават по топлината си към температурата на морската вода и после да се къпят в морето.

30. При появяването на каквито и да било болестни признаци къпането трябва да се прекрати.

Юли 1893 г.

Автор: Илиана Иванова, "Изгубената България". Снимки: lostbulgaria.com