Приказна разходка из Мианмар - II част

  • Сподели:
Приказна разходка из Мианмар - II част
Видео на деня

В първата част от нашата разходка видяхме внушителни храмове, пъстри пазари, приветливи хора. Докоснахме се до част от ежедневието на местните жители.

Две важни церемонии има в живота на обикновения човек – сватба и кръщене на новородено. Разводите са твърде малко – на 100 брака – 1 развод. Причините са обикновено икономически (липса на пари в семейството) или неразбирателство между съпрузите или фамилиите им.

Общото имущество след развода се продава, а парите се делят по равно. На разведените жени не се гледа с лошо око и имат шанс за втори брак, дори и да са с деца.

За няколко години, след първото ми посещение в страната, впечатляват новите асфалтови пътища, красивите паркове, новите коли, модерните сгради. Основни инвестори са Франция и Германия. От новия автомобилен парк около 90% се падат на японски и южнокорейски автомобили, останалите са предимно немски внос.

Да продължим с нашата виртуална разходка из Мианмар:

{GALLERY}

Снимки: Диана Маринова

Приказна разходка из Мианмар - I част

Приказна разходка из Мианмар - II част

След кратък полет от Мандалай кацаме в Хехо – отправна точка за езерото. Инле се простира на площ 22 на 11 километра.

Приказна разходка из Мианмар - II част

Езерото не е дълбоко – само 2-3 метра, които се покачват с около метър-два по време на дъждовния сезон. На него са разположени 62 села, в които живеят общо около 80 хил. души. 

Приказна разходка из Мианмар - II част

Всяко село има отделен поминък и традиции – дърворезба, изработка на тъкани от лотосово лико и коприна, риболов, сребърна бижутерия. 

Приказна разходка из Мианмар - II част
Приказна разходка из Мианмар - II част

 Впечатляващи са плаващите градини, около които лодката едва се промъква. Създадени са върху компост, който се натрупва пласт след пласт, а реколтата от домати, краставици, моркови, подправки и цветя е изобилна. 

Приказна разходка из Мианмар - II част

Имат училища, магазинчета, ресторантчета.

Приказна разходка из Мианмар - II част

Къщите са на по един и два етажа – имат веранди, украсени с цветя, собствен малък кей, в който лодките акостират, построени са върху платформи, които се крепят на дебели дървени подпори. Някои от тях са заплашително наклонени, но обитаеми. 

Приказна разходка из Мианмар - II част

Красивата пагода Паунг Доу У, в която се намират 5 статуи на Буда, покрити със злато до толкова, че техните оригинални форми не могат да се видят. Легендата за тази пагода е следната – при честване на празници, богато украсена лодка е обикаляла с петте статуи около селата на езерните жители. 

Приказна разходка из Мианмар - II част

През 1964г. лодката се обръща на около 4 км от пагодата. Успяват да извадят само 4 от петте статуи. Съвсем скоро след случката с почуда откриват петата статуя в пагодата – върнала се сама на мястото си.

Счита се, че това е чудо и в годините след това статуите са облепени с множество златни листчета, променили формата им до неузнаваемост. 

Приказна разходка из Мианмар - II част

В селото на тъкачите може да видите как се произвежда и една от най-редките тъкани в света – от лотосово лико. Дървената пътека обикаля около къщите, всяка от които е тъкачен цех.

Приказна разходка из Мианмар - II част
Приказна разходка из Мианмар - II част

Отвсякъде се чува равномерният такт на становете, а усмихната предачка с радост ще ви демонстрира ловките си умения за извличане на нишка от лотосовото стъбло. Получих като подарък завързана за китката нишка, която не се скъса няколко дни.

Приказна разходка из Мианмар - II част

Лодката ни доближава няколко от местните рибари с традиционните гребла, привързани към краката. 

Приказна разходка из Мианмар - II част

И наистина – при всяко изваждане в коша имаше по някоя риба.

Приказна разходка из Мианмар - II част

Те се насочиха към нас, демонстрирайки ловкост при боравенето с големите кошове, които потапяха и управляваха с пръстите на единия крак.

Приказна разходка из Мианмар - II част

На езерото има малък магазин за сувенири, нека го наречем фирмен, на жените от племето Падау – жените с дълги шии. Всъщност те живеят на около 4 часа път с автобус от тук, но притокът на туристи към езерото (който всъщност не е и много голям) ги е довело тук.

Етническата им група наброява около 40 хил. човека. Бронзовите пръстени започват да слагат около шиите си на 8-9-годишна възраст и прибавят нови (до 26 ринга) до 16-годишна възраст

Приказна разходка из Мианмар - II част

Тогава сменят ринговете с нови, на 20 години отново ги сменят (до тогава се счита че тялото расте). Това е и последната смяна. Спят на две възглавници, а тежката украса (около 7-8 кг.) не им пречи да извършват женските си задължения – готвене, тъкане, земеделие.

Причината за началото на тази традиция е някъде назад във времето, но все пак се счита, че това се прави за красота и още – за защита от дивите животни в гората. Мъжете са силни – могат да се защитят сами, но жените - не.

Приказна разходка из Мианмар - II част

Известният като "манастир на скачащите котки", днес все още е много посещаван.

Приказна разходка из Мианмар - II част

За съжаление краят на тази слава настъпва, когато преди 7 години монахът, който се е грижил за тях, напуска този свят.

Приказна разходка из Мианмар - II част

Новодошлите монаси не продължават традицията и сега единственото, което котките правят е да спят и живеят необезпокоявани сред хората.

Приказна разходка из Мианмар - II част

По пътя подминахме интересна скулптура, изобразяваща две големи птици. И се появява веднага легендата – разказ: "Преди стотици години цялото това място е било езеро. Мъж и жена едва се придвижвали, стъпвайки върху малки камъни.

"Уморих се, искам да си почина" казала жената. Но нали е езеро – няма къде. И легнала на гърба на мъжа си. Сега малък храм е посветен на случката и на семейството като цяло.

А съветът е – след като мъжът се ожени, да знае, че жената може да му се качи на главата. 

Приказна разходка из Мианмар - II част

В сладки приказки за чудеса – ето ни на час път от едно наистина голямо чудо – "Златният камък". Предупредени сме да носим само дрехи за преобличане и лични принадлежности (колкото да се съберат в една раница) и се строяваме в очакване на камиончето, което ще ни качи до върха Кяиктийо.

До преди 20 години, 16 километра стръмен път се е изминавал пеша за няколко часа. Сега това се прави с открити, добре укрепени с перила камиончета. Завоите са толкова стръмни и остри, че нямаш време и да се ужасиш.

Вкопчваш се с две ръце в някое желязо и си казваш – заслужава си, ще го изтърпя. И се почва газ-спирачки. Две отбивки за разминаване – явно добре стиковани.

Чак горе, където е и хотелът, в който спахме, вмъкнат в ниши в скалата, си дадох сметка какво извънземно усилие е необходимо, за да се качи огромният камък с обиколка 94 метра, височина 22 метра, тежащ 612 тона.

Приказна разходка из Мианмар - II част

От легендата за Златния камък научаваме (винаги се чувствам неловко, когато използвам думата "легенда". Струва ми се, че не е честно спрямо хората тук, които дълбоко вярват, че това е истина, а и да си призная – и аз вярвам), че преди 2400 години Буда дарява кичур коса на четирима братя.

Братята напускат този свят един след друг, остава най-малкият. Но оставяйки последен, той преценил, че не може да рискува да загуби реликвата и я предал за съхранение на краля. Той пък наредил скъпоценният кичур да се затисне с огромния гранитен камък.

Противно на всяка гравитация, камъкът стои непокътнат хилядолетия, преживял е без да помръдне няколко разрушителни земетресения – през 1912г., 1917г., 1940г. Всичко наоколо е съборено, но камъкът си стоял все така величествено на самия ръб на планината.

Приказна разходка из Мианмар - II част

И още няколко зашеметяващи факта – под него прелитат средно големи птици, защото е на 2 инча (около 5 см) разстояние от земята. В големия двор много поклонници пренощуват, в очакване на сбъдване на молитвите им.

Никога няма крадци, а злонамерените хора изпитват панически страх – има духове-пазители, които следят за реда. Те не допускат злонамерените хора да докоснат камъка. До камъка се допускат само мъже, които могат да втрият златно листче.

Контролът към облеклото е безкомпромисен – само уважително поведение и облекло. Жените се допускат до няколко метра, но да докоснат камъка – не. Счита се добра поличба да посетиш камъка поне три пъти в живота си. 

Приказна разходка из Мианмар - II част

Хотелът, разположен по стръмни стълби, издълбани в скалата, ни предложи чистота и спокойствие. От климатик няма нужда – през нощта температурите падат до 15 градуса, а изгревът надниква в прозореца заедно с вълшебните мантри, напявани от монасите. 

Приказна разходка из Мианмар - II част

Който може да си позволи 7-8 долара (10 хил. кията) бива качен от четирима юнаци на нещо като бамбукова носилка.

Приказна разходка из Мианмар - II част

3600 метра надморска височина - с кош се пренася багажът на поклонниците и туристите, прането от хотелите, дори децата.

Приказна разходка из Мианмар - II част

Дори във въздуха се усеща огромната почит към Буда, нещо повече – има любов. "Всеки път, когато отиваме на пазар, ние купуваме храна за вкъщи и задължително свежи цветя – за Буда" – разказва милата ни водачка.

Приказна разходка из Мианмар - II част

Турът ни завърши там, от където започна – Янгон.

Приказна разходка из Мианмар - II част

Тук е Шведагон – гордостта на Мианмар, перлата в короната.

Приказна разходка из Мианмар - II част

Построена преди 2500 години и във времето извисила снага до 100 метра височина, покритата с близо 60 тона злато и обсипана с хиляди скъпоценни камъни, някои достигащи 76 карата, пагодата е приютила реликвите на четири Буди. 

Приказна разходка из Мианмар - II част

В нея може да се посветим на местните ритуали – къпане на божеството, отговарящо на деня от седмицата, в който сме родени, например.

Приказна разходка из Мианмар - II част

Или просто да обикаляме в съзерцаване, да си даваме отговори, защото може и да намерим правилните, да уловим с фотоапарата много интересни мигове, хора, орнаменти...

Приказна разходка из Мианмар - II част

А може би да вземем от земята паднало листо от свещеното дърво Бодхи.

Приказна разходка из Мианмар - II част

Следва финалният щрих – статуята на Полегналия Буда в храма Чаук Хтат Джи – дълга 66 метра. Построена 1899г. и разрушена 50-те години, поради агресивното изражение на Буда, допуснато при неправилно проектиране. 

Приказна разходка из Мианмар - II част

Сега той ни гледа с усмивка и огромни стъклени очи 1,77 на 0,58 метра. 

Приказна разходка из Мианмар - II част

Статуите на Полегналия Буда имат различно състояние, в зависимост от позата на ръцете: под главата – почива; под бузата – спи, но с отворени очи; а когато са затворени – това е възнесеният Буда.

Приказна разходка из Мианмар - II част

Не разказах за още много пагоди, но това едва ли е и толкова интересно. Чувството, с което човек си тръгва от Мианмар – това е важното. Но за него не са измислени думи. Може би между редовете, нещо мъничко от всичко преживяно ще се прокрадне.
Може би.

Приказна разходка из Мианмар - II част

Интересни по пътя са и красивите сергии с прекрасни керамични изделия. "За съжаление все по-малко хора купуват ръчната керамика и предпочитат евтината пластмаса" обясни водачът ни. 

Приказна разходка из Мианмар - II част

Какво може да видим по пътищата на Мианмар, където важи правилото "което не е забранено е разрешено". 50% от времето шофьорът ни кара в насрещното. Знаци почти няма. Задминаването е на зиг-заг. Маркировката на пътя е по скоро за красота.
Лично мен ме впечатлиха няколко неща. Едно от тях са стотиците метри перфектно подредени като нанизи от скъпоценни камъни плодове – дини, пъпеши, манго...;

Приказна разходка из Мианмар - II част

Хората с молитвени паници, в които се събират дарения за манастирите и храмовете – подрънкващи с монетите в тях – стоят обикновено около магистралните бариери. 

Впечатлиха ме и полицаите, които ни спряха за проверка – първата ми мисъл беше и се зачудих защо асистентът на шофьора (да, в бусовете с туристи екипажът се състои от трима – гид, шофьор и асистент, чията функция е да помага на пътниците при слизане и да се грижи за багажа) взе две бутилки с минерална вода и слезе – без да се е появил полицаят на прозореца и да поиска документите за проверка.

Такъв бил обичаят – когато пътните полицаи ожаднеят – спират кола, за да поискат вода. Когато знаеш, че не си нарушил правилата на движение, палката стоп не те тревожи – спираш, черпиш вода и продължаваш.

Приказна разходка из Мианмар - II част

Какво е Мианмар без очарованието не само на древните пагоди, но и на природното си чудо – езерото Инле