Призвание или просто работа – вижте петте разлики!

  • Сподели:
Призвание или просто работа – вижте петте разлики!
Видео на деня

Свикнали сме да мислим, че работата е нещо, което трябва да вършим. Трябва да работим, трябва да изкарваме пари – така правят всички и така е устроен светът.

Още като деца виждаме родителите си уморени след работа, чуваме ги да се оплакват или пък страдаме от липса на тяхното внимание, пак заради работата. Избираме си училище, после специалност в университета в услуга на бъдещата ни работа. Колко време, колко усилия са това и доста често за работа, която не обичаме!

Нима е възможно да посветим такава част от живота си на нещо, което не обичаме и не ни носи удоволствие?

Правим го, защото мислим, че нямаме избор. Ако родителите ни са възприемали работата единствено като средство за изкарване на пари, нормално е и ние да я възприемаме така. Това е първото ни подхлъзване. Второто е, когато изберем специалност, която в момента е актуална и се търси – икономика, мениджмънт, право, банково дело. Колко от нас обаче действително имат талант и им е приятно да се занимават в тези сфери? И третото ни подхлъзване се случва, когато започнем работа, която е добре платена, имиджова, но не ни е по сърце.

Истината е, че имаме избор и в трите случая – можем да изберем различна нагласа от тази на родителите си, специалност и дейност, които са ни по сърце.

Какво значи да ни е по сърце? Означава, че работата ни носи удоволствие и е свързана с талантите ни. Това не е просто работа, това е призванието ни. Но да видим в детайли как можем да ги разграничим:

1. Ще започнем с широкоразпространения мит, че работата за удоволствие не носи пари и трябва да имаш богати родители или мъж, за да си позволиш такъв живот. Нищо подобно. Всеки, който е открил своето призвание, печели пари с лекота. Парите никога не са цел в този случай.

Цел е удоволствието от дейността ни, цел е приносът ни към света, но не и парите. Но те просто идват, защото енергията на изобилието е отключена и ние сме в хармония със себе си. При обикновената работа работим дълго и уморително, правим компромиси с личния си живот и тогава печелим.

2. Призванието е свързано с нашите таланти и уникални дарби. Всеки човек има такива, само трябва да ги открие. За да се отърсите от своите закостенялости и предразсъдъци, запитайте се първо какъв искахте да станете като бяхте дете. После – за какво ви хвалят другите? В кои сфери напредвате по-бързо от другите. Къде получавате положителна обратна връзка от околните?

Талантът не е задължително да е в сферата на изкуството – може да сте даровит търговец, продавач, застраховател, готвач. Може да сте даровита майка, която с любов се грижи за децата си и това е нейното призвание.

3. Удоволствието от работата е друга характеристика на призванието. Запитайте се какво бихте вършили с такова удоволствие, че дори бихте платили, за да ви позволят да го вършите. Кое е онова нещо, което не усещате как минава времето, докато се занимавате с него?

Тук може да използвате и джокер – за какво давате най-много пари, извън задължителните ви разходи? При просто работа избутвате деня и си гледате часовника. Сутрин ставате с нежелание…

4. Вселената е така устроена, че нашите таланти винаги са в услуга на хората. Всеки, който е открил призванието си, по някакъв начин служи на другите. Служенето носи особен вид чувство, че си признат и нужен. Затова, ако крадем и това ни носи удоволствие и сме талантливи, а и пари идват… това очевидно не е призвание – то е в ущърб на другите.

Ако в обикновената работа може да сме егоистични, конкуриращи се, настъпателни и търсещи лична изгода за сметка на другия, то в своето призвание ние просто предлагаме таланта си на света, като знаем, че място, пари и изява има и за всеки друг край нас. Всеки носи своята уникалност.

5. Когато сме на своя път и следваме призванието си, нещата ни се случват с лекота и всичко някак се урежда.

Познавам една лекарка – хомеопат, която преди години напуснала спешно отделение, където се справяла блестящо, заради едно интуитивно усещане. Нямала никакви планове, но седмица след напускането една приятелка й донесла лекции по хомеопатия – тогава било нещо съвсем ново за България. Намерила вътре един телефон без име, но позвънила и се оказало, че след два дни започва първия курс за лекари – хомеопати. Тя се записала веднага.

Нещата ни се случват с Божия помощ, но трябва да сме активни и търсещи. В случая с лекарката, тя е напуснала работа. Това е активност, даваща знак на Вселената, че сме готови за новото. Мит е, че можем да запазим неудовлетворяващата си работа или връзка за всеки случай и същевременно да чакаме чудо. Не става така, трябва да проявим смелост. При просто работа, знаете понякога как се мъчим, драпайки за повишение, нов проект или преместване.

Като споменахме смелост, ако имате наум работа, която отговаря на условията за призвание, не се колебайте! Бъдете смели, въпреки всички доводи на логическото ви мислене и на разума ви. Доверете се на слабото интуитивно гласче във вас, то ви казва истината. Призванието носи не само удовлетвореност и щастие, но и физическо здраве, но това е една нова тема…

Автор: Ирина Вълчева-Кръстева / Източник: Djavarava.com