Разнообразието е ключът към хармонията
Когато казвате хармония, асоциирате ли я с образа на дома? А как обяснявате този образ? Една много хубава притча разказва за турист, който посетил дома на монах и учудено установил, че там мебели почти няма. Попитал къде е покъщнината му, а монахът задал същия въпрос. "Но аз само минавам оттук…", казал туристът. "Аз също!", бил отговорът на монаха.
Останали сме с погрешното впечатление, че хармония означава уседналост. Затова ние се вкопчваме в ежедневието и монотонността, които неусетно преливат в цял един еднообразен живот. Мислим си, че трябва да търсим вътрешния мир и равновесие в повторението и ето така всеки ден правим едни и същи избори, заспиваме и се събуждаме напълно същите личности.
Всъщност цялото ни общество е изградено на тези принципи – очаква се да хванеш един път и да вървиш единствено по него до края. Затова ние избираме профили още в училище, след това специалност с конкретна насоченост и професия, съответстваща на нея. А къде тук е гъвкавостта, къде е възможността да се развиваш многостранно, да разполагаш с по-широк спектър от възможности и да правиш избор във всеки етап от живота си?
Гледайки в една точка, ние не виждаме нищо друго освен нея. Тя става целия ни свят и ние приемаме единствено неговите характеристики – ограничени, тесни, еднообразни. Да, ще бъдем съсредоточени, но това няма да ни направи хармонични, защото ще загубим баланса с виждането за живота извън тази точка.
Еднообразието замъглява съзнанието, то ни държи полуживи! Отдалечава ни от истинността и ни забива в най-малкото и нисшето. Кара ни да губим смисъла в свят, толкова прекрасен, че не ти е нужна причина, за да му се наслаждаваш.
Разнообразието от друга страна крие в себе си истинския ключ към хармонията. Помага ни да израстваме, да гледаме на живота по-обширно и мащабно. Разнообразието е непрестанно действие, което те изпълва с още повече жизненост, вечно пътешествие, обогатяващо те, онова друго възприятие, което егото ти досега не е усетило.
Разнообразието не е закотвяща привързаност към места, хора и материални придобивки, а точно обратното – тя е свободата да летиш и да преоткриваш новото, различното, истинското.
