Само слабак ще накара жената да се влюби в него, а той няма да й отговори със същото
Едно откровено признание, което трябва да се прочете... от всички мъже!
Според повечето от нас първата любов завършва зле. Е, моята и започна зле. Преследвах я около година. Да, точно това е думата, която трябва да използвам – преследвах. Бях влюбен в нея, но тя в мен – не. За нейно нещастие аз не се предадох лесно.
Мога да бъда много упорит. И бях. Освен това бях сигурен, че за първи път съм срещнал човека, с когото е писано да бъда.
И така, след една дълга и изтощителна от емоционална гледна точка година, аз сломих съпротивата й. Моето упорство й показа, че ме е грижа за нея така, както никой друг мъж не го е било грижа.
Проблемът беше, че след като я накарах да се влюби, след като я накарах да ми повярва, да ме обикне, вече не бях в състояние да й отвърна със същото.
Мислех си, че я обичам, и сега, като поглеждам назад, вероятно наистина съм я обичал, но просто не можех да я накарам да го почувства. Бях млад, глупав и наивен. Мислех, че любовта е проста. Мислех, че е чиста. Мислех, че е перфектна. Сега, близо десет години по-късно, знам, че не съм бил дори близо до истината.
Обичах една жена с цялото си сърце, но бях твърде слаб, за да го призная пред себе си. Отне ми година, за да я накарам да се влюби в мен, а след това не успях да й отвърна със същото. Знам, че ви се иска да ме наречете с други думи, но нека се придържаме към "слаб".
Само един слаб мъж може да накара жената да се влюби в него и след това да обърка всичко. Не е лесно да накараш една жена да се влюби в теб, особено когато тя прави всичко възможно да НЕ се поддаде.
Жената, както и мъжът, може да се влюби веднага, стига да поиска. Но ако трябва да я накараш да се влюби, бъди готов за геройски усилия.
Истина е, че хората ги привлича най-силно това, което не могат да имат. Това ги кара да се амбицират, да се отдадат изцяло...
Мъжът преследва жената отчаяно, използва всички свои умения, става и продължава, без значение колко пъти е падал. А какво може да накара този мъж да остави в миналото всички тези усилия, цялата тази страст? Слабостта!
Само един слаб мъж може да накара жената да се влюби в него, а след това да убеди сам себе си, че вече не я обича. Човешкото съзнание е неимоверно комплицирано. И въпреки всички постижения на науката, ние все още не го разбираме достатъчно.
Да бъдеш влюбен не е нищо повече от това да виждаш реалността такава, каквато искаш да я видиш. Това е. Разбира се думите "Това е" правят нещата да изглеждат много прости – така, както мозъкът не изглежда нещо повече от сиво вещество.
Това е причината много от нас да "разлюбват" хората, които доскоро са обичали. Опитваме се да избягаме от сложността, да опростим нещата и така и не успяваме да разберем какво наистина значи да обичаш някого.
Ако си влюбен, наистина влюбен, можеш да избереш да останеш влюбен, да останеш в тази реалност. Ако знаеш всичко за този човек и въпреки това го обичаш, значи си влюбен и цял живот можеш да останеш влюбен.
Но обикновено не го правиш, нали? Твърде слаб си, за да задържиш тази реалност, за да удържиш съзнанието си да не разруши красивата приказка, която сам си създал.
Само един слаб мъж може да накара жената да се влюби в него и след това да разбие сърцето й.
За да живее любовта, се нуждае от грижа. Без нея е невъзможно да обичаш – не и по начина, по който трябва да обичаш. Трябва да я обичаш така, че да е невъзможно да я нараниш.
Да обичаш значи да се опитваш да се превърнеш от човека, който винаги си бил, в по-добрия човек, който знаеш, че можеш да бъдеш.
Започваш да губиш усещане къде свършваш ти и започва тя. Страхуваш се за нейната сигурност, за нейното щастие... страхуваш се за нея повече, отколкото се страхуваш за себе си.
Когато разбиваш сърцето на жената, която обичаш, всъщност не осъзнаваш, че разбиваш своето. Тя може да избяга далече от теб, но ти не можеш да избягаш далече от себе си.
Само един слаб мъж може да накара жената да се влюби в него, наистина да се влюби, и след това да я изостави.
Когато обичаш една жена, ти й се посвещаваш. Може би не го чувстваш така, но това е, защото си твърде егоцентричен да го разбереш. Това не е нещо, от което трябва да се срамуваш, но е нещо, което трябва да надраснеш.
Няма да бъдеш щастлив, ако винаги си сам. А ще бъдеш сам, ако не се научиш да обичаш друг човек така, както обичаш себе си.
Как да го направиш? Как да не позволиш да се предадеш? Как да не позволиш на живота да те надвие? Как да не позволиш на собствената ти несигурност и слабост да вземат надмощие над теб и да определят пътя ти?
Да обичаш една жена значи никога да не я изоставяш. Ако изоставиш жената, която обичаш, значи да изгубиш себе си. Повярвай ми. Само един слаб мъж може да създаде възможност любовта да е вечна и да я остави да се изплъзне между пръстите му.
Успял си да я накараш да те обикне. Това е само началото на битката, но моите поздравления! Сега започва трудната част.
Създал си много възможности за теб самия. Създал си възможността да имаш човек до себе си, с когото да извървиш несигурния и понякога каменист път пред себе си. Успял си да направиш това, което много хора не успяват.
Въпросът е достатъчно силен ли си, за да останеш тук, за да не прецакаш нещата?
Някои ще кажат, че съм бил голям щастливец да открия любовта толкова млад... Но, знаете ли, в ада, в който съм, не се чувствам така.
Автор: Пол Хъдсън / Превод: Gnezdoto / Снимка: funmozar.com