Ще има хора, в които ще се заблудиш. Ще се раздаваш до последно, а те ще си тръгнат с всичко, което са взели
От HighViewArt
Ще има хора, в които ще се заблудиш. Ще се раздаваш до последно, а те ще си тръгнат с всичко, което са взели.
Остави ги.
Ще има хора с маски, които няма да разпознеш веднага, но маските им ще паднат, когато си в труден момент и не получиш помощ от тях.
Остави ги.
Ще има хора, които ще те спъват, ще те бутат и ще те хулят, нарочно, защото ще завиждат.
Остави ги.
Ще има хора, които ще те пречупят в най-крехкото ти, ще те оставят в тъмното, без запалка, без компас, ще бъдеш сам, само докато прогледнеш.
Остави ги.
Ще вярваш в приятели и любови, които ще обещават, ще се вричат, дори ще те гледат в очите и ще лъжат, въпреки това.
Ти ще ги обичаш, ще имат всичко твое.
Ще те предават въпреки това.
Няма да те оценят доста хора, да знаеш, не веднъж.
Остави ги.
Трябва да си тръгнеш.
Доверието е единствения път към теб, когато го загубят, няма как да се върнат до там, до където са били, могат само да стигнат далеч от теб.
Остави ги.
Ще има хора, които ще са черногледи, ще те гледат с презрение, ще ти режат крилете и ще замъгляват мечтите ти, пътят ти, ще те объркват, за да губиш посоката си.
Остави ги.
Ще има хора, които ще те карат да търсиш вината в себе си, да се обвиняваш.
Ще се гледаш в огледалото и ще се питаш
,,Къде сгреших?", ,,Така ли трябваше да стане?", ,,Направих ли достатъчно?", ,,В мен ли е вината?"?, везните ще падат, когато действията ще натежават.
Остави ги.
Тези хора трябва да прогониш, защото са сянката на онези, които светят.
Били са, за да се изправиш, за да продължиш напред с по-уверена стойка, с по-твърда крачка, за да заякнат слабите ти места, за да подобриш душевното си равновесие.
Вярата в себе си.
Kогато си сам имаш себе си, можеш да виждаш в тъмното и ти решаваш на къде да продължиш.
Ще имаш обаче и хора, които ще осветяват тъмнините ти, в мрачните ти периоди ще държат кибрит и факла, ще са до теб винаги, паднал, станал, лош, добър, всякакъв.
Там ще са, там са. За да поделите хляба, за да си кажете всичко, да се накрещиш на тях, да се изплачеш, да ти олекне на рамото им.
Автор: Любомира Димова
