Слушам любовта - Лияна Фероли
От Лияна Фероли
Слушам Любовта
Защото…
Бог придружава слуха ми,
Защото…
Вибрира с Милостта Си,
Защото…
Нажежава ме с Погледа Си,
Защото…
Размеква ме, разтваря ме
в същността на вярата до смърт…
Слушането ме прави послушна…
Смалява ме до звука на
Тишината…
* * *
Две сърца в едно поле...
Едното прелива,
другото се отлива...
В центъра им –
Струната на Силата...
Два кардиода
известяват Вечността.
Долу става горе,
а горе - долу.
По средата е
Срещата...
Неизбежната.
Възможно най-кратката
Пълнота...
Какво повече
от това?...
* * *
Безпричинна радост.
Бистрее Светлината.
Топла всеотдайност
лъчезарно струи...
Върхът и дъното,
слънцето и взорът,
чашата и питието
си разменят местата
с детско ликуване.
С дръзко безгрижие
и буйно веселие.
Небитие с теб
и битие
без теб.
* * *
Безмълвие мълви
мълниеносно.
Приласкава с ласки
отсъствието...
Не се изрича това, което мълчи
В бездните на бездънието – любовен пламък.
Сърдечният огън си проправя път нагоре.
Обгаря, осветява, възпламенява.
После се връща, откъдето е тръгнал.
По силата на закона за Жадността.
Тази силна ненаситност - любовта.
Това, което в сърцето властно звучи.
Но не се изрича това, което мълчи…
* * *
Съмва се вече.
Но още е нощ.
Любовно неделим е мракът –
рана на Светлината..
Търпеливо лекуване
от дългото здраве.
Творчески акт
Любов от думи
и думи от любов.
Все недостатъчни
и неутолими.
Изчистени от старание и контрол.
Изричащи сами себе си.
Непритежаема реалност.
Плътта им изтънява,
прозирно гола-голеничка.
Изпръхтява в синя гълчава.
Думите се любят
с пулса на поетиката.
Покръстване с любов
На отец Боян Саръев
Прелива чрез вятъра молещата се душа.
Избеляват слънчевите рани.
Разраства се оскъдната нежност.
Тихо, като при причастие,
осветлява се тъгата.
И в шепата на мрака
долитат светулки.
В мирото на радостта
просиява венчилото…
На Кръста…
Утаяване-претопяване
Жаждата ме отведе до Извора…
Но не отпих…
И не се измих…
Да се утаи
Изгарящата белота…
И Огънят
Да стане Покой…
В него и глътката само
Ще ме претопи…
И оживотвори…
