Спести ми - Диа Ангелова
От HighViewArt
СПЕСТИ МИ
Спести ми,
моля те,
баналната любов –
аз мога и без нея,
и ако моята усмивка
не е за тебе зов,
защо изобщо
да се смея?
Защо изобщо да говоря,
спести ми всичко, всичко,
аз някога се влюбвах,
аз някога мечтах.
Сега съм сякаш и на себе си ирония
сега съм сякаш само тъжен смях.
Спести ми тези лични драми,
спести ми всяка нежност на талази,
спести ми болките и раните,
спести ми, моля те,
баналната любов.
И в кратките
моменти слабост
намирам сили
да те продължавам
до точната си доза радост -
до точната си мярка и отвъд - да се отдавам...
И дългите години
ще отмият всеки смях и стон,
но в кратките
моменти като този
ще те обичам, сякаш вчера е било.
Сякаш вчера те обичах
сякаш вчера те горях.
Сякаш вчера се възраждах
от поредния си страх.
Спести ми тази веселост и нежен срам,
спести игривите усмивки скрити,
случайното докосване със рамо-
и тази дългокрака истина
в открехнатите мигли.
Спести ми,
моля те,
баналната любов –
аз мога и без нея,
и ако моята усмивка
не е за тебе зов,
защо изобщо
да се смея?
Сега съм и на себе си ирония
сега съм само тъжен смях.
Автор: Диа Ангелова
