Ти, която си израснала без баща... усмихни се!
Трудно е, знам, но затова си толкова силна. Това е твоята битка и е твой дълг да я спечелиш. Нали знаеш онази изтъркана фраза, но въпреки това толкова правилна - животът не ти изпраща нещо, с което да не можеш да се справиш.
Ти не си виновна, че го няма
Всъщност - как може въобще да си го помислиш? Няма значение защо си е тръгнал, защо не е бил до теб, защо не те е търсил - ти нямаш вина за това.
Не си позволявай да се сравняваш с другите
Да, знам, че е гадно, че в училище никога не е идвал баща ти на родителски срещи, но повярвай ми - ти не си по-лоша от онези деца, чиито бащи са идвали. Сравненията погубват силата ти. Не си губи времето. Ти си достойна!
Не се свивай в черупката си
Ако ти се плаче - плачи. Ако ти се крещи - крещи. Изрази емоциите си. Не ги затваряй в себе си, дай им воля и им позволи да отминат.
Не се страхувай да обичаш
Позволи на онова "юмруче" вляво да почувства тази магия. Не му отнемай това право. Страхът винаги го има. При всички. Но не позволявай липсата на бащино рамо да попречи да почувстваш тази емоция. Заслужава си.
Никога не забравяй колко специална си всъщност!
От едно усмихнато момиче, израснало без баща.