Умееш ли да мълчиш, умееш и да говориш
Умението да говориш, да убеждаваш, да спориш се изучава от години, като се разглежда общуването само във външната му форма, в думите, които изказваш, във влиянието, което те имат върху събеседника. Истината, обаче, е, че тайната на разговора знаят само онези, които умеят да мълчат.
Има хора с богат вътрешен свят. Без да са изцяло наясно със себе си, те са овладели важното умение да слушаш, защото, за да откриеш, трябва да можеш не само да търсиш, а и да съзерцаваш, да замълчиш и да наблюдаваш. Така човек разбира колко малко всъщност знае и започва да допуска онова, което чува.
Способността да разбираме, може би дори не толкова другите, колкото себе си, определя дълбочината на комуникацията ни. Ако имаме желанието да приемем собствената си същност, ще можем да приемем и света отвън, света на другите. Точно тогава ние наистина споделяме, защото се докосваме не само до думите, а до по-дълбокия им смисъл, до усещанията, стоящи зад тях, до опита на душата.
От друга страна, ако всичко се свежда до себеизказване, до битка за внимание и доминантност, единственото, което постигаме в общуването си, е подхранване на собственото ни его, защото всъщност имаме много вътрешни липси за попълване. За да се чувстваме пълноценни, удовлетворени, сигурни, ние се нуждаем да затвърдим приетите наготово убеждения, да изтъкнем общественото си положение, да бъдем свързани.
В повечето случаи, когато говорим с някого, ние утоляваме жаждата да поговорим със самите себе си. Вътрешният ни подтик не може да бъде заглушен и ако го пренебрегнем, той все пак ще намери начин да ни накара да осъзнаем и подредим мислите си, да изградим собствен механизъм на размишление, да споделим, за да се почувстваме свободни да повярваме.
Ето защо, човек, който не може да води разговор, просто има нуждата да бъде чут. Комуникацията с другите за него е начин да извади наяве вътрешния си свят, да го види, да се запознае.
Когато общуваме, ние не просто обменяме информация, не просто прехвърляме моментно появяващи се мисли от едно съзнание в друго, а се свързваме, за да преживеем, да изпитаме света.
В един разговор всеки дава част от себе си, отваряйки се, съгласявайки се да приеме без значение дали ще разбере. Но за да имаш какво да кажеш, за да имаш какво да дадеш, трябва да можеш и да замълчиш.
Вижте още прекрасни текстове от авторката на facebook.com/Airletters
