Валери Петров: Дъжд вали – слънце грее
Дъжд вали – слънце грее
„Дъжд вали-слънце грее“,“
а във въздуха пресен
над града пламенее
разточителна есен:
тук се жлътват пътеки,
там е винен килима –
свои радости меки
всяка уличка има.
И аз, минал оттатък,
извънградския прелез
на живота си кратък
вдъхвам гнилата прелест,
гълтам Витоша близка
под небето сияйно
и така ми се иска
да пътувам безкрайно
в този танц на водата,
в тез лъчи освежени,
на които децата
викат:“Мечка се жени!“