Влакът като машина на времето

7 април 2015

Едно дълго пътуване във влак, седейки на място, което е обратно на посоката на движение, пренася умът на хора като мен, които имат богато въображение, в съвсем друг свят. Когато влакът потегля и започва да се движа назад, мислите ми веднага започват да рисуват друга реалност. Такава, в която влаковете са машини на времето, а релсите играят ролята на филмови ленти.

Поглеждам през прозореца. Останалите хора вероятно виждат просто пейзажа, който природата им предлага. Но аз… Аз изграждам свой собствен такъв. Вместо изоставени и порутени гари, аз виждам просто някога забравен спомен от изживян момент.

Разминаваме се с много такива. Остават в далечината. Там, точно в онази част на филмовата лента. Преминаваме към други. Някои огрени от слънцето, светли спомени. Други пък скрити в сянка, по-тъжни такива.

Гари, гари, гари… Безброй спирки, които подминаваме. Безброй разрушени моменти, на които ми се иска да сляза, но не мога. Машината на времето продължава бързия си ход. Пътуваме през мостове, през реки, през водопади, езера. Някои води са буйни, някои са плитки и по-кротки. Такива са били емоциите, предизвикали сълзите.

Пътят ни минава и през стара гара с изпочупени стъкла. Изложени на слънцето блещукат начупените парченца стъклен пъзел. Дори в разбитото и счупено… сърце може да се види красотата. Има и тунели. Тъмни, страшни. Като в ситуациите били тогава, някога във времето назад. Има и гори. Гъсти, безизходни. Напомнящи моментите, в които съм губела себе си.

Но изведнъж отново се показва слънце. Озарява зелените полета. Място на спокойствие, надежда, на живот. Гледам през прозореца. Не се уморявам. Преминаваме през хиляди неща, останали зад нас. Гари, спирки, чувства, спомени… Безкраен възел от филмови ленти от живота ни, по които се движим безспир.

Затварям очи и виждам всичко отново. Когато ги отварям, влакът вече е пристигнал. Пътят неусетно е минал. Налага се да сляза от машината на времето. Това и правя. Но мислите ми все още пътуват. Те са там, където някога била съм и аз. Те са там, където още искам да бъда. Аз съм там, където са те.