За баланса в ума
Балансът в ума се постига с осъзнатост и фокус. От една страна, да си с фокусиран ум означава да си тук и сега и да мислиш еднопосочно, да останеш в една подвижна точка. Нужна е воля и постоянство.
От друга страна, да си с осъзнат ум означава да си в една особена фина чувствителност. Отново си тук и сега и си наясно с нещата – виждаш ги, чуваш ги, вкусваш ги, усещаш ги – забелязваш ги. Ако мислите ти се отклонят, отново забелязваш този факт.
Ако фокусираният ум е в повече от осъзнатия ум, или обратното, балансът се губи.
Обърни внимание, че по време на медитация би могъл да се фокусираш върху нещо хубаво, но би могъл да се фокусираш и върху нещо, което ненавиждаш. Ако е второто, няма да е задълго, благодарение на баланса в ума – осъзнатият ум иска да се освободи от тези "вредители". Осъзнаваш, че непрекъснатото фокусиране върху това, което мразиш, всъщност не те води доникъде, не ти помага.
Ако фокусирането на ума не ти помага да осветиш основните си проблеми, то осъзнатият ум точно това прави.
Фокусирането е на 100% само при определени специални условия – тихо място, среда, която да не разсейва по никакъв начин. За разлика от осъзнатия ум, който няма нужда от уединение, тишина, специално място или други условия.
Фокусираният ум се нуждае от воля. На осъзнатия ум волята не само че не помага, но и пречи, защото забавя напредъка му.
С осъзнат ум виждаш всичко такова, каквото е. С фокусиран ум гониш мислите си, ограничен си.
Осъзнатият ум не зависи от емоционалното си състояние. Фокусираният ум зависи и от емоционалното, и от умственото ти състояние.
Заповядай всяка сряда от 19 ч. на Духовни практики.
