За перфекционизма

Перфекционизмът не е стремеж към съвършенство. Перфекционизмът няма нищо общо със здравословния растеж и развитие. Перфекционизмът е защитен ход.

Той е вярата, че ако вършим нещата перфектно, ще сведем до минимум или ще избегнем напълно болката от вината, упреците и срама. Перфекционизмът е двадесеттонният щит, който мъкнем със себе си с убеждението, че ни пази, когато всъщност ни пречи да бъдем забелязани.

Перфекционизмът не е самоусъвършенстване. По своята същност той е свързан с нуждата от одобрение. Перфекционизмът е тревожна амбиция. Той е свързан по-скоро с мнението на околните, а да контролираш мнението на околните е напълно невъзможно, независимо колко време и енергия си готов да вложиш.

Перфекционизмът не е ключ към успеха. Всъщност изследванията показват, че той възпрепятства развитието. Страхът, че ще се провалим, ще допуснем грешка, няма да отговорим на очакванията на хората и ще станем обект на критика, пречи на устремеността и води до тревожност, пропуснати възможности и житейски застой.

Перфекционизмът не е начин за избягване на срама. Перфекционизмът е форма на срама. Когато се борим с перфекционизма, всъщност се борим със срама.

Перфекционизмът е саморазрушителен по простата причина, че перфектното не съществува. Той е непостижима цел.

Автор: Брене Браун