За уважението, себеуважението и достойнството
Достойнството във външен план, изразено чрез уважението от страна на околните, е качеството да бъдеш почитан и да вдъхваш респект. То се основава върху придържане към скромните, добродетелни и неегоистични влияния. Това са характеристиките на Дъ.
Достойнството във вътрешен план, изразяващо се чрез самоуважението, е качество да възприемаш себе си правилно, тоест без да надценяваш собствената си значимост, да заемаш мястото, което ти се полага, и да не претендираш за повече. Истинското достойнство се изразява в живот, основан на принципите на Дао и Дъ.
Самоуважението е нещо различно, дори коренно противоположно на самопревъзнасянето. То се основава върху хармонията и баланса, докато самопревъзнасянето показва само липсата на уравновесеност в характера. Не е изненадващо, че истинското самоуважение и достойнство е основано върху правилното самовъзприемане, докато самовъзвеличаването се основава върху хипертрофираната собствена представа за Аза.
Егото никога няма вярна представа за Аза. Затова самоуважението може да предизвика уважение, а самоизтъкването – само присмех. Себеизтъкването представлява нестабилно състояние на психиката, което се изразява в потребност от непрекъснато самоутвърждаване, доказване на собствената ценност поради вътрешна неувереност в нея.
То възниква вследствие на изкривена представа както за света, така и за собственото място в него. Движещите му сили са егото, както и някои етнически, социални, материални и други псевдоидентификации на личността. Когато е контролирано от егото, поведението излиза извън рамките на приемливото в духовен план себеосъществяване.
Онзи, който счита само себе си за прав, никога не получава уважение.
Дао Де Дзин