Защо предизвикваш катастрофите в живота си?
Как да разбереш, че си се качил на блъскащи се колички и правиш катастрофите в живота си за забавление?
1. Търсач на силни усещания
Искаш да натрупаш повече опит за кратко време. За теб е важно да пробваш – това, това и това. Любопитно ти е всичко ново. Нестандартно. И непознато до момента. Живееш живота си, воден от своето любопитство. А често любопитството е слабост, когато позволиш другите да го използват срещу теб.
2. Детски травми
Живял си в драматично дисфункционално семейство. Свикнал си за десерт на вечеря да се сервират семейни скандали. А напрежението вкъщи се е режело с нож. По правило никой от нас няма как да избяга от познатия си семеен модел. Напротив. Повечето от нас привличат връзки, в които могат още веднъж да отработят най-болезнените си детски травми. Изневери, зависимости, насилие. И други по-софт варианти.
Защо го правим? Защото познатото (каквото и да е то) на подсъзнателно ниво носи усещането за сигурност. Усещането за лоялност и принадлежност към нашите родители. Ето защо на теория отричаме моделите им, а на практика ги копираме и пействаме.
3. Спасителят идва
Решил си, че винаги трябва да спасяваш някой от нещо. Че за да си обичан, задължително някой по-слаб, страдащ или изключително проблемен човек трябва да има нужда от теб. От помощта ти. От съветите ти. От парите ти и т.н. И ако наистина е така – замисли се какви хора ще привличаш в живота си.
4. Ти не си виновен
А може би ти си този, който носи маската на "жертвата" и дори не го осъзнава. Постоянно се оплакваш. Мрънкаш и вечно си недоволен от живота. Все някой друг ти е виновен. За нещо. И отказваш да поемеш отговорност за живота си. Защото така е по-лесно.
Мързи те и обричаш всичките си несполуки на "липса на късмет" и така "все на теб" се случва . Търсиш съмишленици, които да кимат с жален поглед, когато разказваш за поредния си "провал". Когато някой откаже да те слуша: "всички са те оставили сам", "никой няма време за теб" и ти отново "не можеш да разчиташ на никой".
5. Перфекционизъм
Страх те е от провал. И за да не направиш "грешка", просто си седиш и нищо не правиш. В главата ти прехвърчат мисли - стрели като "Какво ще кажат другите?", "Аз вече не съм достатъчно млад/а"... "Ами ако сгреша?" И докато го мислиш, вече си сгрешил. Защото не действаш. Най-забавното е, че хората изчакват да станат перфектни, за да започнат да действат, а докато не започнат да действат, никога няма да бъдат перфектни.
Със сигурност има и още много примери как предизвикваме катастрофите в живота си, но помисли кои са твоите? На какво са те научили – каква полза можеш да извлечеш от тях.
Повече от авторката вижте на facebook.com/denitsa.krasimirova21
