Затова казваме на някого "имам чувството, че те познавам от цяла вечност"
От Нели Славова
Знам защо времето ни тук е толкова безмилостно кратко.
Защото всеки път се връщаме обратно.
Идваме отново, за да довършим нещо несвършено.
За да изпълним нещо обещано.
За да продължим нещо започнато.
За да се свържем отново.
Пак да се открием.
Затова казваме на някого "имам чувството, че те познавам от цяла вечност".
Уроците и благословиите са твърде много, а животът при първото ни идване е недостатъчен.
Ние днес имаме годишнина.
16 години от първото ни виждане.
За мен, този ден и среща са повод за празнуване, а не датата на сватбата ни.
Едничкото ми желание е при всяко мое слизане, връщане и идване, пак да те намирам.
Ако не успявам, се моля да ме откриеш ти. И пак да бъдем заедно.
Пак по всички тези начини.
Наши начини.
В някоя мрачна сряда или пълен с надежда петък, пак да се намерим.
Към два и половина следобяд.
Към дванадесет в полунощ.
Към осем сутринта.
Със сигурност ще те позная.
Ти също мен.
Само се моля Вселената да чува. Така ще можем да подчиним вечността.
Но и тя няма да ни стигне.
