Зодия Лъв
Ако трябва да си представите Дявола, у когото се смесват лицеприятна симпатичност, еротично излъчване и поразяваща безпардонност, смесена с усмихнато предизвикателство – представите си него, доцент Хари Янев.
Около персоната му се навъртаха рояк студентки и още толкова свободни почитателки. Той ергенуваше блажено, сменяше гаджетата си според капризите на всеки сезон и никой не повярва, когато съобщи тържествено един ден, че се е оженил, събирайки всички колеги на лека почерпка в широкия си кабинет.
Прие благопожеланията и наздравиците в негова чест и в чест на бъдещия му семеен живот, който с нищо не го промени. Показа жена си на снимки, после и новороденото си бебе и общо взето продължи да живее на широко, с размах и да бохемства, както преди.
За това никой не се учуди, когато след две години Хари Янев се изнесе от семейното си жилище, при това негов огромен наследствен апартамент в центъра и се настани в жилището на близката си от миналото приятелка Адриана Дечева.
Самата тя живееше във Виена от от много години, заедно с австрийския си съпруг. Не искаше да продава въпросния апартамент в България, защото й беше свиден, беше съхранил спомени от преди, освен това всяка година я подслоняваше за известно време и тук тя се зареждаше с нова енергия.
Преди да замине, Адриана настани в жилището си студенти от медицинския факултет и натовари с пълномощно доц. Хари Янев да поддържа дома и да събира наемите й. Той прие с готовност, дори събра компанията, за да почерпи по този случай.
През онова лято, когато Адриана се върна, разбрахме, че са решили с Дитер тя да продаде апартамента си тук, в България и да купят къща в някаква близка провинция, близо до столицата. Беше си взела отпуск и смяташе да отдели от него две седмици, за да успее да продаде жилището си и да уреди документите по прехвърлянето на имота.
Още след първата й среща с Хари Янев, тя се прибра малко тъжна и доста обезсърчена у дома. Доцентът извадил един тефтер и започнал да прави сметка на изразходваните от него пари за поддръжка на жилището и се оказало, че разходите му били повече от събраните наеми за една година…
Според Адриана, това било нескопосан опит за отклоняване на парични задължения и именно този факт я убиваше повече, отколкото упорството на Янев да напусне спешно дома. Прочие, той предлагал да наеме въпросния апартамент, но на Адриана й беше ясно, че добрите им отношения със сигурност ще зациклят в този случай.
На другия ден отиде да се види с техен общ приятел, юрист и между другото му споменала за намеренията си, относно продажбата. Юристът под секрет й доверил, че доц. Янев, с когото били близки, на всяка цена искал да наеме жилището и нямал намерение да го освободи, дори попитал дали има начин да се направи един юридически издържан договор между страните – такъв, че всяка от тях да остане удовлетворена от него.
Решихме вечерта да направим обичайната сбирка на компанията в любимия ресторант "Парк лайф" – традиция, утвърдила се през годините, благодарение на Адриана. Бяха изминали десетина дни от пристигането й, а решаването на проблема с апартамента изглеждаше все по-невъзможен. Янев й беше заявил твърдо, че ще наеме жилището й.
Сбирките се организираха в чест на пристигането на Адриана, която винаги плащаше цялата сметка. Този път Хари Янев не дойде. Знаел за купона, но имал ангажименти, а пък и самата домакиня на срещата не беше настоявала нито за миг.
Винаги съм обичала тези вечери, обвързани с чувството ни за приятелство и обич към нашата обща близка. Забравяхме за неприятните и напрегнати моменти през годината, отдавахме се на хубавите спомени, на музиката и оптимизма. Шегувахме се, пеехме и танцувахме, изобщо, връщахме времето там, където то беше най-безгрижно, изпълнено с мечти и проекти за бъдещето.
В такава една атмосфера, провокираща гърменето на шампанско, тогава, оркестърът свиреше "Перфидия", се появи изневиделица Ейнч (от Енчо) Американецът. Беше прегърнал приятелката си, Ирена, почти я носеше под мишница. Тя се смееше с глас и нозете й едва докосваха земята.
Страстният им блус премина в темпераментен рок и Ейнч показа на всички, че времето, прекарано в Америка, по-точно в Щатите, не е било напразно, що се отнася до виртуозните пируети и прехвърляния, които демонстрира. Разбира се, обра овациите, аплодирахме и ние от нашата маса. Накрая цопнаха с младата жена в малкия шадраван и въздухът се изпълни с ведрина от водната мъгла, която ни покри.
Когато ни забелязаха, Ирена и Ейнч, с когото се запознах преди години покрай нея, приближиха и вдигнахме емоционална наздравица. Поканихме влюбените да седнат при нас, представихме Адриана и компанията стана още по-забавна.
Ейнч облада пространството с плътния си баритон, разказвайки за пътешествията и за живота си в Лос Анжелис. Беше доволен от промените и самоуверено крачеше напред, към пълна реализация на плановете си. Напомни, че е зодия Лъв и че това е една от предпоставките да побеждава и винаги да владее ситуацията, радвайки се на вечния си късмет.
Не забрави да прибави към многото разкази за живота си в Щатите и този, който се отнасяше до това, как се е изпикал от най-високата кула в Чикаго и по този начин е демонстрирал част от "адетите" на българите, които винаги искат да подчертаят как тяхната култура се различава от останалата световна, на места…
Намесих се в една от паузите, когато нашият приятел отпиваше от чашата си, за да му споделя проблема на Адриана, относно преместването на доц. Янев от апартамента й, и да поискам съвет от него, късметлията.
- Късметлии сте и вие, че ме срещнахте тази вечер – уверено каза Ейнч Американецът и веднага предложи услугите си на Адриана при решаването на казуса.
След паметното осъмване срещу събота, някъде в ранния следобед, Адриана взе душ и тръгна на среща с новия си познат. Не подозираше плановете му, но на лицето й прочетох някаква нова надежда и самоувереност. И у мен тайно се промъкваше подобно чувство, може би прeговорите щяха да имат добър финал…
Късно вечерта тя се прибра приповдигната, като че ли не на себе си. На лицето й имаше следи от почуда, лека обърканост, но в крайна сметка, очите й грееха.
- Какво стана? – попитах нетърпеливо.
- Стана нещо, което трябва да се опише с подробности – отговори ми Адриана и удобно се разположи на дивана. Наля си вода, прибави бучки лед и пое дъх. – Срещата ни беше близо до вкъщи, в кафенето. Ейнч и Ирена вече ме чакаха и бяха съставили план за действие…
- И, проработи ли? – нетърпеливо я прекъснах.
- Сама прецени – отговори Адриана и започна да разказва. – Той ме предупреди, че въпросният план за действие изисква аз да съм в неведение, относно стратегията му, защото иначе реакцията ми нямала да бъде адекватна от очакваната от Ейнч в ситуацията. Опитах се да разбера, все пак, но така и не бях информирана.
Подсмихваха се двамата с Ирена и когато извадих ключовете и отворих вратата на апартамента и влязохме в жилището. Безпорядъкът, който цареше там, беше смущаващ и сред него Хари Янев хъркаше на разтегнатия диван в хола, изобщо не чу, че вратата се отваря. Навярно в бохемски стил беше прекарал петъчната нощ, както прочие и самите ние и сега юнашки си отспиваше.
Изведнъж Американецът извиси глас: "Кой е този, дето лежи тук?”, стъписах се, а той продължи да вдига децибелите, обръщайки се към мен: "Тебе питам, мадам, какъв ти е този тюфлек, който спи по средата на хола ми?" Това ме смути, изпитах вина и неудобство от първата картина на спектакъла, който щеше да се разиграе.
Миг по-късно Янев се стресна и скочи, тоест седна и се помъчи да дойде на себе си. Беше с шорти на цветя и тениска с надпис: "Тютюнът и алкохолът убиват"… Гледаше втрещено, не бе в състояние изобщо да проговори. Когато след малко се окопити, възмутено рече: "Как смеете да ме навиквате, къде се намирате вие?!"
Американецът приближи дивана: "Ние се намираме в моя апартамент, май френд… кой си ти, всъщност?!” "Не понасям арогантността, още повече, когато се демонстрира на мой терен", възмути се доцентът. "Абе, аланкоолу, какъв терен, какви пет лева… ще те изчакам само да се изпикаеш и ще ти обясня за втори и последен път…"
В един момент Ейнч се обърна към мен, хвана ме за рамото и ме раздруса: "Ти да не би да си ми продала чужд апартамент?!" Вживяваше се и заплахите му звучаха, като истински: "Ако си посмяла да направиш това – ще ми платиш скъпо и прескъпо – аз броих ли ти парите ?", заговори през зъби той. Кимнах. "А този кой е? Изведнъж се обърна към Янев, който започна да навлиза в ситуацията: "Какъв си ти и кой ти разрешава да спиш в моето жилище, което съм платил в евро?", палеше се Американецът.
Аз стисках зъби, защото знаех, че щеше да бъде фатално, ако не запазя самообладание. Изпохапах си езика до кръв и така не позволих на разтърсващото чувство, да избухне, като бомба. В това време Янев метна панталоните си върху шортите, дълго подскачайки на един крак и покри с риза на карета надписа на тениската си.
Следващото си изречение произнесе с най-миролюбивия си и авторитетен тон: "Ако позволите, аз съм доцент Хари Янев, приятел на госпожата…" Ейнч като че ли само това обяснение чакаше: "Какъв доцент, колко е часа… питам какво правиш ти в моя апартамент, който вече съм платил в евро?!" После се обърна отново към мен: "Мадам, да не би този апартамент да е продаден на двама ни едновременно?!"
Уверих го, че всичко е наред. Тогава той отново се обърна към Хари: "Ти багаж, мебели имаш ли тук?" Хари се озърташе, сякаш, за да провери дали наистина има някакъв багаж и мебели. "Защото, ако нямаш – продължи Американецът - до час – два да си напуснал. Ако до тогава се върна и те намеря отново да спиш на дивана – няма да бъда виновен за последствията… Ако пък се затрудняваш за багажа си – ще пазарим превоз, не е проблем… Ако нямаш пари, аз ще платя…"
Хари вече събираше дрехите от гардероба. "Не – мънкаше – няма нужда, най-много два сака с дрехи имам, ще се справя, няма проблем… Нямам никакво намерение да дишам повече един въздух с вас."
Ейнч го обикаляше, а в един миг Ирена се втурна навън и когато надникнах през прозореца, видях я да ми маха с ръка, на лицето й се разливаше широка усмивка, която след миг премина в ситен смях.
"Виж какво, доцентът, - обърна се Ейнч към Янев - няма какво да чакам час или два – ей тук ще седна и ще те изпроводя, хем ще ми дадеш и ключа…" После се обърна към мен: "В тази къща кафе няма ли? Госпожа, направи по едно кафе, докато чакаме…"
Изведнъж и двете избухнахме, а смехът ни беше искрен, ведър, незлоблив, до небето! Защото тази история заслужаваше своя добър финал.
Ония, които вярват в зодии, казват за блестящия, властен и великодушен лъв, че имал следното мото: "За мен – върхът. За другите – другото."