Цветно ⁸¹⁵⁰

Наближава Пасха. Страстната седмица е вече към кулминацията си. Обичайният кръг на богослуженията. В някакви минути – най-малкото за да сме честни пред себе си – ще ни се удаде поне с крайчеца на съзнанието да уловим случващото се. Или онова, което се е случило.

Времето е кокошка, звездите са яйциня, снесени от кокошка, цървени и шарени.

Романът "Железният светилник" е първата книга от известната тетралогия на Димитър Талев ("Железният светилник", "Илинден", "Преспанските камбани" и "Гласовете ви чувам"), публикуван през 1952 г.

Беше прохладна лятна вечер. Слънцето залязваше и позволяваше на земята вече да си поеме дъх след горещия ден. Главната улица на града кипеше от оживление. Ресторантите се пълниха с хора, привлечени от аромата на вкусна храна.

От малки ни учат, че да четем в движещо се превозно средство е вредно. Очите се натоварват излишно, а това може да доведе например до главоболие. Въпреки това пътуване без книга в ръка е истинска мъка. 

Във всяко едно наше начинание идва един момент на трудност, страх, липса на креативност или действие, в който сме изправени пред въпроса струва ли си изобщо да продължаваме, дали да не се откажем или да спрем за малко.

Дядо Господи, прости ме, моля ти се от душа,  с ум и разум надари ме, да не мога да греша.

"Мъжът и жената трябва да бъдат като ръката и очите. Когато ръката изпитва болка – очите плачат. А, когато очите плачат – ръката изтрива сълзите им." - Йоан Златоуст

Ех, все повече бръчки... Ех, децата се смеят на моята музика... Ех, вече се събуждам, без да знам кой ден е... Ех, кълбо от нерви съм... Ех, понякога се чудя кой съм... Ех, това в огледалото е някой непознат...

Събудих се и бързо станах от леглото. Бързах да изпия кафето си, да тръгна за работа, да се прибера вкъщи, да свърша куп неща... Нямах време, все бързах за някъде... Закъде, за какво и защо все не ми стигаше времето? 

Ще разберете, че сте простили на някого, когато го видите и не чувствате повече нищо. Когато чуете името му и не изпитвате никаква емоционална реакция. Когато можете да докоснете раната и тя не ви боли, тогава ще знаете, че наистина сте простили.

"Безумие е човек да се моли на боговете за нещо, което е във властта му да постигне сам." - Епикур