Даниела от Dani's Cookings за красотата на обикновения живот и удоволствието от истинските десерти
От Нели Славова
Да смениш корпоративната среда с аромата на ванилия и несигурността на собствения творчески бизнес изисква смелост. Даниела Ламбова прави този рязък завой по време на пандемията, но мен ме спечели с нещо много по-дефицитно в наши дни - своята нормалност.
В работата си винаги съм се стремила да търся и показвам именно такива хора: автентични, стъпили на земята и уморени от фалшивата фасада. Днес Даниела успешно доказва, че най-добрите десерти се раждат тогава, когато спрем да гоним съвършенството. От италианския култ към качествената храна до философията за ''красотата на това да си обикновен", нейният бранд Dani's Cookings е терапия срещу крайностите в храненето и живота.
В това интервю разговаряме за пътя от португалската филология до кулинарната фотография, защо несъвършените печива са най-красиви и как се готви с щипка средиземноморски баланс и много искреност.
Даниела, трябва да призная, че вече правих твоята бисквитена торта с маскарпоне и нутела и се получи толкова вкусно, че веднага я повторих! Всички у дома я харесахме! Обясняваш достъпно и използваш продукти, които всеки може да си позволи. Това ли е твоята основна мисия - да превърнеш сладкарството от "сложна наука" в удоволствие, достъпно за всеки нормален човек?
Точно така, а това беше и причината да напиша втората ми книга ''Пътеводител на любителя сладкар''. Още като ученичка обичах да приготвям сладкиши, въпреки че по това време пазарът беше беден на продукти и не си позволявахме разточителни рецепти. Тогава научих, че и без разхищение могат да се приготвят вкусни десерти. Не всеки осъзнава, че сега имаме неограничени възможности да правим превъзходни домашни сладкиши, при това без сложни пособия или техники. Ако сме избрали качествени продукти, нашите творения винаги ще са многократно по-добри от купените от магазина.
кадър: Даниела Ламбова
След 13 години в корпоративния свят, ти правиш рязък завой към творческия бизнес. Кой беше онзи конкретен момент или мисъл, която ти даде финалния тласък да затвориш вратата на офиса и да отвориш тази на кухнята?
Тогава започна пандемията и доведе до силно фокусиране на хората онлайн. Тя беше моят основен тласък да се впусна в новото, да повярвам, че мога да изградя успешна творческа кариера. Оказа се, че не е толкова лесно, но благодарение на всички трудности, с които се сблъсках и все още се сблъсквам, научих много ценни уроци за предприемачеството. А и сега се занимавам с неща, които ми носят повече радост и удовлетворение.
Завършила си португалска филология. Как езиците и досегът с чужди култури промениха начина, по който гледаш на храната днес?
Завършила съм испанска гимназия преди португалската филология и от рано имах досег с чужди езици и култури. Но отношението ми към храната се промени едва по-късно, когато се запознах с половинката ми, който е от Северна Италия. От него научих, че качеството на това, което ядем, е от огромно значение, включително произходът на продуктите, които купуваме. В Италия всички готвят и навсякъде се говори за храна - тя е истински култ и е задължително да е качествена. Смятам, че културата на хранене е нещо, което се учи не на теория, а чрез ядене и готвене. Когато човек осъзнае какво е истинска храна и опознае вкуса ѝ, започва да отличава некачествената и да не я харесва. Аз минах през това. Също така се научих да опитвам нови кухни с любопитство и с отворено съзнание.
Приоритет на семейството ни е да се снабдяваме с възможно най-добрата храна за готвене и ядене вкъщи, а по ресторанти ходим предимно с повод или ако сме на почивка. Така учим и детето ни. Готвя предимно със зехтин екстра върджин, както правят средиземноморските народи - дори в сладкишите си го слагам. И за да не създам погрешно впечатление, че постоянно се въртя пред печката, ще отбележа, че мъжът ми готви повече вкъщи. През седмицата най-често се храним с прости, набързо приготвени храни - например паста, а салатата е закон на вечеря. Плодове също имаме винаги в изобилие.
В твоите социални мрежи говориш за ''the beauty of being average'' (красотата на това да си обикновен). Разкажи ми как се учиш да приемаш несъвършенствата си и защо реши да споделиш това послание с аудиторията си?
Вече над 10 години създавам съдържание в социалните мрежи и наблюдавам как те от канали за творчество и общуване се превърнаха в недружелюбно място, пълно с профили, които демонстрират бляскав живот по един или друг начин. В началото на тази година осъзнах, че безкрайно ми е омръзнало от това и, че искам да напомня на хората за стандартното средностатистическо ежедневие, в което живея аз и със сигурност много други като мен. Смятам, че е важно и за подрастващите да разберат, че перфектният живот, показван в социалните мрежи, често не отговаря на истината, да осъзнаят, че не е реалистично за повечето хора да пътуват през месец на екзотични дестинации, да имат силно изразени коремни мускули и винаги идеално подредени домове, да ходят в модерни ресторанти всеки ден и да ядат единствено салати и протеини. За моя изненада реалистичните ми публикации получиха много силен позитивен отзвук и това ми даде да разбера, че като цяло хората са уморени от фалшивата перфектност.
Казваш, че чрез блога си открила магията на фотографията. Какво е онова нещо в един десерт, което камерата вижда, а човешкото око често пропуска?
Несъвършенствата най-вече - неравномерно разрязани блатове, петна от крем, напукани печива, дупки в тестото… В началото се дразнех, понякога ги ''кърпех'' във фотошоп. Напоследък съм приела, че най-красиви са точно тези несъвършени домашни сладкиши, защото се вижда колко са истински. А и с изграждането на стил в кулинарната фотография такива дефекти могат да се превърнат в ефект на снимката.
Вярваш в средиземноморската диета и баланса. Трудно ли се поддържа тази философия?
На този етап да се храня балансирано е най-естественото нещо за мен - а не винаги е било така. Не броя колко калории съм поела, колко захар, колко грама зеленчуци, бял хляб ли съм яла или пълнозърнест, достатъчно протеини и фибри ли съм включила за деня… но знам, че цялостно - на седмична и месечна база - се храня балансирано. В продължение на години бях вманиачена в броене на калории и поддържане на неестествено ниски за мен килограми. Резултатите не бяха добри нито за здравето, нито за психиката ми. Сега, след като това вече отдавна е зад гърба ми, усещам нужда да се боря с крайностите в храненето. Тъжно е, че в България - и не само - твърде много хора смятат, че за да се хранят здравословно, трябва да изключат голяма част от стандартните продукти от диетата си, защото са ''лоши'', и да ядат само ''добри'' храни. Има проучвания, че такова поляризиращо мислене за храната често води до хранителни разстройства. Проблемите в диетата идват с дозата, не от конкретните храни.
Ти си много искрена в публикациите и сторитата си - показваш неизгладени дрехи, умора и истинското лице на нещата. Трудно ли се гради личен бранд в България без "филтри" и изкуствен блясък?
Личният ми бранд съм го градила в продължение на години и винаги ми е било трудно да достигам до по-широка аудитория. Но това е и, защото не съм готова на всичко за повече популярност. Избягвам да показвам семейството ми, детето ми, лични моменти, не правя подробен обзор на всяко място, където съм била на почивка. Dani’s Cookings е мой бранд и е част от работата ми - не искам да намесвам личния ми живот и близките ми в него. По принцип не смятам, че съм сериозен инфлуенсър, по-скоро все още се възприемам като блогър, който помага на хората да правят вкусни неща вкъщи и се опитва да им помогне да се почувстват по-добре.
кадър: Невена Генчева
Случвало ли ти се е да работиш дни наред по рецепта, която просто не се получава или не изглежда добре на снимка? Как се справяш с творческото разочарование и въобще с разочарованието?
Случвало се е в по-ранните ми години да не ми се получи рецепта и в зависимост от случая или съм приключвала с този опит или съм я правила втори път по-добре. На този етап си имам стил и методика за приготвяне на сладкиши и рядко експериментирам много извън него, защото вече знам какво харесвам и какво се харесва на аудиторията ми. Стилът ми на десерти е детайлно обяснен в книгата ''Пътеводител на любителя сладкар'' - една от причините да я напиша беше, че дори блогът ми да го няма някой ден, в книгата ще остане есенцията на голяма част от десертите, които аз правя. Затова и тази книга я създадох така, че да включва примерни рецепти, които да могат да бъдат модифицирани спрямо вкуса и предпочитаните ни продукти.
За снимките - понякога вкусни десерти изглеждат ужасно след фотографиране. Случвало се е макар да не ги харесвам, все пак да ги публикувам, след това очаквано не е имало интерес към рецептата и понякога се налагало да я преснимам. Както и в рекламата и маркетинга, така и при рецептите, снимките и видеата ''продават'' ако показват храната във възможно най-привлекателния ѝ вид.
Вече си собственик на малък творчески бизнес. Кое се оказа по-трудно - да управляваш отдел в международна компания или да бъдеш "шеф" на собственото си вдъхновение и график?
Със сигурност второто. Когато започваш сам в бизнеса, няма кой да ти каже какво да правиш, докато в корпорацията, колкото и да е трудно, се учиш от опита на другите. Другото важно нещо, поне за хората като мен без грандиозна самоувереност, е че корпорацията ти създава някакъв вид самочувствие, защото я представляваш, името ѝ стои зад теб.
Случвало се е да пътувам съвсем сама за първи път до офисите на клиенти на компанията в различни държави, за да започнем нов проект, и винаги съм имала увереността, че ще свърша прекрасна работа, защото съм част от тази фирма и съм добре обучена. Но когато станах собственик на мой креативен бизнес, бях просто Даниела и често усещах нуждата да се доказвам, че точно аз мога да направя качествени снимки или видеа за клиента ми.
Има ли конкретен аромат или десерт от твоето детство, който те е формирал като кулинар и до днес ти носи усещане за уют?
Ванилията със сигурност. Въпреки че някога използвахме прахче в пакетчета, а сега предпочитам течна есенция. Но много рядко я пропускам.
В обратния смисъл - като дете ненавиждах канела, защото баба ми ръсеше с нея щедро млякото с ориз, което аз мразех. Много по-късно осъзнах, че всъщност обичам канела в други десерти, когато е в малко количество. И до днес винаги ползвам пестеливо тази подправка в рецептите ми и съм получавала често комплименти за балансирания им вкус.
Вторият ти блог Taco and Tiramisu е за автентична храна от света. Ако трябваше да опишеш живота си в момента като ястие, какво би било то?
Тако и тирамису могат да бъдат резюме на моя живот. От една страна италианската и мексиканската кухни са ми любимите. Някога мечтаех за Южна Америка, затова доста години се занимавах с испански и португалски. В крайна сметка създадох семейство с италианец и живеем в един мултикултурен дом в България - синът ни говори 3 езика от съвсем малък, общуваме с хора от различни националности, пътували сме по света, ценим хубавата храна, независимо от коя кухня.
След две книги и собствено онлайн училище, накъде гледаш сега? Има ли връх в кулинарията или фотографията, който все още не си изкачила, но те привлича?
Обичам да се впускам в нови проекти и да уча нови неща. От тази гледна точка не знам дали в един момент няма да реша да се занимавам с нещо съвсем ново. Сега заради изкуствения интелект всичко се променя с главоломна скорост в сферата на творческите професии и маркетинга, така че в този момент от живота ми за първи път не съм в състояние да си планирам професионалните стремежи за следващите 5 години. Имам и неосъществена мечта да напиша роман, дори идеи имам. Но това ми се струва безкрайно по-трудно от писането на кулинарна книга, така че не знам кога и дали ще се осъществи.
кадър: Даниела Ламбова
