Севар Иванов: Харесвам хората, които показват, че може и по друг начин, а не с простотия

Севар Иванов е от онази порода хора, които като срещнеш веднъж и никога не е за последно. Любопитен, интересен, талантлив, образован млад мъж, който знае какво иска и как да го постигне.

Роден е в навечерието на най-светлия християнски празник Рождество Христово - на 23 декември 1993 г. в София. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорство за драматичен театър“ в класа на проф. Стефан Данаилов през 2016 г като до ден днешен помни уроците от Мастера.

Моноспектакълът на Севар Иванов „Кученцето се засмя“ е сред представленията, които препоръчваме да гледате.

-Севар, новият театрален сезон на „Кученцето се засмя“ започна с два фестивала в Прищина, Косово и Диарбекир, Турция.

-Така е, новият театрален сезон на „Кученцето се засмя“ започва с два фестивала на два континента. Много се вълнуваме особено за Косово, защото много скоро научихме, че представлението ни е селектирано. Самият фестивал беше от 15 до 20 септември. Ние им потвърдихме, че за да може да участва „Кученцето се засмя“, единствената дата, на която можем е 19 септември. Те казаха, че ще се съобразят. Наредиха програмата. Ние сутринта отидохме, построихме представлението, играхме го, събрахме и се прибрахме.

-Много динамично.

-Такова е! Но пък това е едно от най-зареждащите неща в нашата професия. Днес може да си Севар в София и след няколко часа да си Артуро Бандини в Прищина. И вечерта да си се прибереш и да легнеш в леглото. Една от причините да можем само на 19 е, че след като се приберем, на другия ден (бел. ред събота) играем спектакъла на Младежкия театър „Сън в лятна нощ“ на Сцена на кръстопът в Пловдив.

-Как се чувстваш в ролята на Пък, известен също като Робин Гудфелоу - палав и хитър елфски дух, който е един от най-известните герои в комедията на Уилям Шекспир "Сън в лятна нощ".

-Вълнувах се много. Все пак мъж по кожен клин с токчета и пера, както и огромна перука, който не играе трансексуален или нещо такова, а безплътен призрак. Нямах представа какви ще бъдат реакциите на публиката. Когато колегите ме видяха за първи път с костюма и ми казаха, че в мен ще са влюбени всички. Самата роля е много благодатна и сладка за игра, да изконсумираш всеки един момент на сцената. Това се стремя и да правя. Това е след тези представления, които въпреки че след 2 часа и половина си изтощен, ако кажат още веднъж да го изиграя – ще го изиграя. От тези зареждащи спектакли, пожелавам на всеки един колега такъв. Най-високата оценка за работата ми в „Сън в лятна нощ“ беше, че колеги актьори, които не се славим с най-доброто отношение едни към други в сектора, но въпреки това дойдоха и ме поздравиха. Казаха ми, че им се е доиграло като са ме гледали. И това е много висока оценка за мен.

-Правим това интервю навръх Деня на София, когато празнуваме Вяра, Надежда и Любов. Кое за теб е най-силно?

-За съжаление, напоследък се дават примери, че тези три неща може да са разделени. Промяната на ценностната система показва как някои хора обичат неща, в които не вярват или неща, които не им дават надежда за поглед напред. Когато има разрез в любовта, вярата и надеждата – няма как да сме на 100 % себе си, да сме искрени, да сме добри и да правим нешата по-добри, както за нас, така и за другите.
Честит празник! Аз много обичам този ден, имам и своеобразен имен ден на него, тъй като Севар е прабългарско име, от произхода му все още е останало в нашия език Севда. А в турския „seviyorum“ идва от любов, любим. Този ден е зарден с много хубава емоция!

-Пожелаваме ти всичко най-хубаво, не само в този ден, а винаги. Част си и то активна от културния сектор в България. Къде се намира той днес през 2025?

-За съжаление, не мога да бъда много обективен. От професионална гледна точка няма как да кажа, че всичко е цветя и рози. Ако разгледаме една година, която има 12 месеца и я разгледаме като едно денонощие. Вече сме в края на септември месец, т.е. към 6-7 часа следобяд извън работно време сме, а не сме си постлали за утрешния ден, респективно следващата година нещата да бъдат по-добре. Отново ще има бързане в последната минута за довършване на късно започнали неща. Говоря за националната културната политика, доколкото я има, разбира се. Очертава се много работа, която да бъде свършена, за да можем догодина да сме поне на нивото, на което сме засега. Уви, нищо не показва, че догодина ще сме по-добре. Има много други макроикономически фактори като въвеждането на еврото, които достатъчно ще зададат нови правила и ще влияят и върху културния сектор. Ще видим какво е. Ако не друго, поне няма да е скучно.

-Ти самият кого би определил като добър пример и личност?

-Съдейки по социалните мрежи – всеки, който ги използва, за да дава добър пример и че не всичко е сочене с пръст към другите, цинично, обидно. Не бих могъл да назова конкретен човек. Харесвам хората, които показват, че може и по друг начин. Не е нужно да се подхожда с простотия и да заприличаш на всички останали само и само, за да не рискуваш да си различен и да те оплюват за това. Забелязвам го и покрай студентите си, които са 3 и 4 курс. Те са едни млади хора, които в началото се държат сякаш никой не им е обръщал внимание, никой не им е искал мнението и те сами са си изградили една стена, зад която не рискуват и не смеят да са себе си, а имитират нещо, което е модерно в момента. Когато поговориш с тях, всъщност, разбираш колко цветни са те, по колко различен начин мислят едни от други и доколко това може да е градивно и да се допълват. А не като коне с капаци да следват някакъв пример.

-Влизал си и в образа на Васил Левски в документалната лента „105 минути София“. Тежи ли да се въплътиш в Апостола и то да бъдеш най-младият актьор, превъплътил се в неговия образ?

-Разбира се, че тежи. В документалния филм частта за Васил Левски е доста малка на фона на целия филм, на който междудругото аз съм изпълнителен продуцент. Когато стана дума за образа на Левски, режисьорите предложиха аз да го изиграя. Нямах много време да се замисля, защото имах много странична работа. Заснех си моите сцени и продължих да си следвам графиците и всичко за филма. Осъзнах, че аз съм в образа на Васил Левски на премиерата, когато залата беше пълна. Тогава осъзнах, че всички тези хора ще имат мнение за моето превъплъщение. Васил Левски е образ, който всички обичат. Рискът да не им хареса е много голям. Въпреки това отзивите бяха много добри. А аз нямах много време да се притеснявам (смее се). Покрай темата за Левски ще се върна на темата за идеализирането на личности, които вече не са сред нас, а са от миналото. Ние всички много обичаме Левски, но има част от хората, които заради същото име на футболен отбор, обиждат този свой идол. Малко трябва да правим разлика и понякога не да оплюем другия, врага, а да поощрим и подкрепим нашите приятели и хората, на които сме привърженици.

-За теб чашата наполовина пълна ли или наполовина празна?

-Зависи колко е голяма (смее се). Нямам представа. Чашата е чаша и независимо от това дали е наполовина пълна или празна, винаги може да се долее и да се отпие. Не е нещо константно, което да не може да се промени. Хората казват, че не се променят, но според мен хората са едно от най-изменчивите неща изобщо. Като се замислиш какво е отношението ни към живота сутрин преди да изпием първото си кафе или вечер след като сме се прибрали от работа. Колкото по-бързо осъзнаем състоянията си, толкова по-добре и по-лесно бихме могли да ги направим да работят за нас.