40 дни от кончината на феномена на българското слово - Неделчо Ганев, който превърна своя скок в Бялата светлина в безкрайно летене

Източник на изображение: unsplash

Изминаха 40 дни от смъртта на поета и писателя Неделчо Ганев - един от най-изявените ни феномени на словото с уникални медиаторски, медиумни възможности за проникване в тайните на света, за провокиране на творческата свобода и интеграция. Нещо повече - дори  се приближи до същността на ноумена - принципното, същинското познание за Бога чрез вътрешно съзерцание, самопознание. Защото феноменът, явяващото се необичайно във форма, само бегло се докосва до същностното, а ноуменът е нещото само по себе си, екстазно вживяване, мистично, предано сливане с вярата, любовта, истината и свободата. 

А за това вътрешно познание особено много помагат такива духовни словоделци, градивници, като Неделчо Ганев, които засищат глада ни за неординерност, за свежест, за потапяне на осезнанието в подобната на неговата словесно-индуктивна магия. В писмената, които раздвижват, разместват, разбъркват, съпротивляват се на буквалистичните слоеве на обичайното и отприщват неподозирани, дори нелогични асоциации, метафори, зареждат с нужната ни буквена енергия, идваща от отпора на шаблона и на формалната декоративност. 

И сега, когато Неделчо Ганев не е физически с нас, това все повече ще ни се удава, дори в много по-голяма степен, защото, заедно със свободно бродещия му дух, вече ще можем да понесем сгъстената му до изнемога словесна енергия, която все не успявахме да обозрем. Но сега, както казва той в свой стих, когато Духът пробие дъха, настъпва разлива, утаяването в осъзнаването, разбулването на неговия словесен синтез и синкретизъм.

В тази посока много отрано Неделчо събуди своята жертвеност и отговорност за израстване в душевното си мислене чрез чистата абстрактност и чрез едно отработено съзнание, надвишаващо логичното, личностното, фактологичното, превръщащо събѝтието в съ-битѝе. 
Неделчо Ганев постига в своите над 30 книги невероятно сгъстена, звуково и визуално осезаема образност, белязана с духовни провиденции, с непреходни откровения. И то не просто с трохите на вдъхновението, а с големи късове от най-ароматния хляб на творчеството, със запомнящите се багри на креативното и екстатичното, картинното мислене. С медиацията, посредничеството, между световете, между човека и Бога. Със самобитния му литературен психотроничен, свръхестествен, метод, включващ силно мистични, асоциативни,  експресивни, парадоксални, експериментални, неочаквани прийоми. 

Следвайки вложеният му словесен ритъм на вътрешно съзерцание на невидимото, Неделчо често намира еднакви, сходни думи, но с различни значения, дори само при смяна на ударението. Използва смислово натоварени букви, думи и числа. Неслучайно, първите думи в почти всичките му изречения са нечленувани. Защото извършителят на действието не е личността, а колективният, абстрактният принцип. Както и Библията започва с думите:”В начало бе Словото… Защото назовава не толкова фактологическите, колкото априорните принципи, а така разкрива и скритото богатство на уникалния ни български език. Разбира се, достига до този свой уникален почерк след много  свои духовни търсения и разгръщания на екзистенциалните си усещания. 

Стига и до един коренно различен вид писмо на безграничното интегрално познание, обединяващо национално митологичното със световното познание, както казва неговият издател Петър Анастасов. И прибавя, че големите творци, като него, които прозряха могъществото на ума и чуха цигулката на чудака Айнщайн, подгрявал с нея бъдещите духовни процеси, са негови наследници, които дават революционен тласък в разкриването тайните на материята. И също като Нобеловия лауреат по физика, смело се намесват в Божиите дела, за да докажат, че човекът е богоравно създание. А ние можем да добавим, че също като човека-мистерия и абсолютен гений, Неделчо винаги е бил и страстно любопитен, любознателен. Защото почти няма сфера, където да не е надниквал със своя неспирно търсещ дух.

Интересува се дори от силата, която ръководи и подрежда Всемира, стреми се да обяснява тайнствената страна на света... В лириката му дори  става дума за ритъма в сърцето на Бог, за тона „Ла“, имащ 432 херца, който е бил съвсем умишлено скрит от света, защото е точката на баланс в природата, вибрацията, застъпена в принципа на Златното сечение, наричан още Златна, Божествена пропорция, Златен коефициент, Код на ДНК и съзнанието, присъединяващ свойствата на светлината, времето, пространството, материята, гравитацията и магнетизма към биологията. 

Говори и за естествената настройка на 432 Hz, която има дълбоки ефекти върху съзнанието на клетъчно ниво в нашето тяло. А чрез настройката на музикалните инструменти на 432 Hz, вместо на 440  Hz, според него, атомите и ДНК започват да резонират в хармония със спиралата на Златното съотношение в природата. Сигурно е владеел настройването на тази честота, щом е пишел, докато е подслушвал Бога и е обединявал „неделимото”. 
В стиха си „Всички посоки в една посока“ казва, че няма рожден ден, защото е роден през нощта. Но пък  в „Смъртта на царя не е царска смърт” признава, че е роден в 4 часа, с тегло 4,44 гр./4 пъти най-съвършеното число/, което обяснява  целия му неистов стремеж към духовните простори. Стигащ до това: “да изведем Бога от себе си и да тръгнем след Него”. Както и да се сбогуваме с не-Бога /”Кога умра”/.
Неделчо Ганев доказва,че Словото е най-висшето достижение, чрез което всичко е сътворено и непрестанно ще бъде досътворявано. И че литературата може и трябва да експериментира, обновява, преначертава, преобозначава, деперсионализира, трансцедентира, синтезира, синкретизира… Да трансформира външното, преходното във вътрешно, вечно движение към онова състояние на душата, в което Аз-ът трепти в извънвременното изчезване, в себепознанието още преди случванията на нещата. Към сливането на символа с метафората. 

Затова словото му прекослови задъхано, ръси искри, заклеймява като необратимо хвърлени камъни, но и изнежава до снежинково чисто и бяло, звъни като „дзънтене” на дзен-поезия, като „стих, крепящ се на кипящ цвят”… Без да търси каквито и да било награди, защото написаното от него е значимо само по себе си, защото е поверено на пламъка, изпратено е нагоре, към небето, въпреки че текстовете му остават и при нас.

Поетите, като Неделчо Ганев, не търсят лесно освобождаване, затова предпочитат неистовата им духовна страст за бродство, скиталчество отвъд ума, нестигащо до покоя, до поносимата вечност. Те често се жертват на вечно неспокойствие в името на другите, които предпочитат покоя на вечността, който за тях е твърде удобен, неекстатичен, неподвижен, неемоционален, невъображаем, неспособен за освобождаване чрез творчески екстаз, чрез безвремие, безтегловност, чрез разтворени, размити граници. Затова малцина творци са поемали тази тежка лекота на съ-битие  като себеотричане, разбирайки, че тъкмо то е естественото, неограничено състояние на човешкото същество, създадено по образ и подобие на Бога. Но и един акт на тръгване - връщане  към Божия Първоизвор - като един вид възкръсване за непреходното.

Затова Неделчо винаги е бил готов да плати високата цена на нестихващото му духовно търсене, експериментиране със словото, на неукротимото си бродничество в различните духовни селения, като това на ненамиращия покой библейски Ахасфер. Бил е готов да не познае вечния кръговрат на преражданията, на самсара, който носи страдание на извисените души, а на обикновените дава утеха  /именно те намират причината за извращенията в невъзможността за инкарнация, за превъплъщение  в материята/.
Неговите дръзки пориви смело надхвърлят земното и се устремяват към небесното, възкачват се дори  до съпричастността, при която чуждата вина не е наша невинност, защото така най-много се  изявява човешкото в човека. Пък и за какво ти е безпределното, след като  безучастното и ожесточено егоистичното не може поне малко да се доближи до него. 

Убеден, че българският фолклор е обслужвал богоизбрания ни народ, Неделчо често прибягва до неговите мотиви, разкриващи нашия произход, архетипното божествено повторение, цикличния кръговрат. Разбира, че българските обичаи и ритуали повтарят божествените действия, божествените архетипи, че обновяват Сътворението на света. Затова е било много важно, според него, какво са правили предците ни за първи път. Понеже тези им действия са носили свещена сила, имали са законово право. И връщането им към началото е правило възможно повтарянето на Първото време. 

А тези повторения на божествените дела се отнасяли и до поезията, защото били свързани с философския камък, с основното подражание на архетипа, осигуряващо връзката ни с небето, с Висшия разум, с торсионното поле. Защото само Първоначалата имали законна, свещена сила. Затова и повторенията им са заложени в човешкия ген, кодирани са отвън, отгоре. За да се стигне до философския камък, който е върхът на духовното развитие. И този връх се нарича Нирвана. Съвършенство. Но всеки по свой индивидуален начин избира пътя си към тази духовна зрялост. За да произвежда вътре в себе си философския камък на духовното развитие. Имало е и други индивидуални пътища, добавя поетът-езотерик, като добиването на Елексир - добиване на злато по механичен път, чрез съкращаване на времето и чрез фиксиран живак. Но мисловната Вселена била много по-голяма от всичките тези реални действия.

И в нея златото и поезията имали имперски характер, мястото им било в центъра на света. Защото имали мистична връзка с процесите, които ускоряват времето. Затова върховната цел на всички учения, религии, изкуства е било постигането на безсмъртие. А Словото създавало нови безсмъртни. Защото философският камък и поезията, човекът и поетът се обновяват чрез Огъня на смъртта. А човекът става безсмъртен чрез тайните на поетическото творчество.

И в този алхимичен процес за получаване на философския камък поезията е ароматът на Божественото, надстройката над природата, родена от божествената искра. Заедно с алхимията, тя придава психогенни, психофизически качества, които допълват, усъвършенстват природата. И чрез сублимация придава висша енергия, опрощение, свобода. 

В стихосбирката си „Зърнени букви” Неделчо Ганев извежда тезата си, че материята е изчерпала своята същност и трябва да се подмени с психофизическа. А в основата на психотронизма стои енергията на поезията, защото тя се движи кръгово, от автора към космическия разум, минава през торсионното поле и обогатена се връща към читателя. Така се затваря божествения кръг в спирала, създаваща предпоставка за виртуална действителност. А психотронизмът предполага трети полюс в етера, създава предпоставка за холограмно изображение. Затова е добре да се чете поезия, защото тя освобождава енергия и създава алтернативни светове..

Затова поезията е божествен еталон за безсмъртие, за живата вода, уверен е Н. Ганев. Словото пък, което е ретранслатор на енергии и превръща масата в енергия, в естетика, намира ценното в безценното. Но може и да ражда, и да убива. Защото думите разместват енергиите. 
Поезията, според поета,  е парадоксална като живота. Абсурдна. Поезия - квинтесенция. Стихове - мантри. Формули. Светкавична, изпълнена със свръхсила…А обясненията и повествованията отстъпват място на синтеза, на късите съединения. Стихотворението става. Няма подготвени читатели. Сетивността не възприема такава поезия. Може да се изгражда стих и на други възприемания: обоняние, вкус, осезание. Но най-голям измерител на поезия си остава божията искра. Човешката тръпка. Те са единица мярка за поезия. Ако ги има, поезията е вечна. Голямата поезия е звук с глас на Бога. 
А класическият, гениалният стих, е чист продукт, лишен от примеси. Неговата вибрация се слива с космическата вибрация ОМ. Чистият дух е чист продукт. Философски камък. Еликсир. От него се създават духовни феномени с реални стойности. Поезията наподобява времето. Сегашната е задъхана, скорострелна. Концентрирана. Синтезирана. Афористична. Разчита на интелекта на читателя, който допълва, дописва стиховете. 

Някога силата на нашия език, е уверен Н. Ганев, се е дължала и на изхвърлените няколко букви след Писмената реформа, между които голямата носовка и малката носовка. Голямата има звучене, сходно на космическото ОМ, има няколко значения - име на върховния бог ОМ и на космичната вибрация. На звученето на вселената. Акустичен код.Чрез нея се осъществява акустична връзка с Висшия разум, с Бога и Вселената. Навлиза „небесната манна“. С нея България се е зареждала с космична енергия. Но с изхвърлянето й от българския език, връзката ни с висшите светове се прекъсва. Страната ни се самоизолира от духовния елит, от висшите сфери, астрала, ментала. Притокът на космична енергия намалява. Затова Н. Ганев апелира за тяхното връщане в българския език.

Но пък ние винаги можем да се връщаме към оставеното ни от него голямо словесно наследство. Нищо че отлетя към вечната Белота, искайки да обзема и изчиства житейската ни чернота, без да се задоволи с пристигане. Но носещ се на крилете на вечното  пътуване, като това на своя събрат Ахасфер, той пак ще работи за довършване на предопределените му посвещения. 
Нищо че като в една предходна вечност, осветен свише, направил скока в Нищото-Всичко, като любимия си поет  Константин Павлов, стигна върха, без да е достатъчно разбран и утвърден. И нищо, че като него, ще воюва, за да бъде победен. 
Но не и за свободата да се превърне в свободен стих, който ще продължава да разпалва духовната жар и жажда на своите почитатели, да ги призовава да изчистят духовните двери на взора си за невидимите, но тъкмо затова истински реалности.
И да се роди отново за свободата, в която всеки може да каже: "Да бъдеш безсмъртен е безсмислено... Божественото, ужасното, непонятното е да знаеш, че си безсмъртен", както казвал Картафил в ръкописа си, открит в последния том на "Илиадата”.

Лияна Фероли