''Глиненото'' време на изконното ни автентично сътворяване става отново живо

Източник на изображение: Л. Фероли

То помага и да изкристализират чистотата и красотата на човешките граали-сърца и души 

Станалата за много кратко време популярна писателка Виктория Бешлийска представи с голям успех в кърджалийската Регионална библиотека „Н.Й.Вапцаров” романите си „Глина“ и „Сърце“. Дългоочакваната среща бе част от проявите в културния календар, посветен на Деня на Кърджали – 21 октомври.

Тя бе едно чудо на духовното общуване, един двустранен, двучасов контакт, в който и писателят, и неговите читатели, останаха сърдечно удовлетворени и взаимно обогатени, защото имаха какво да дадат едни на други - главно обичта си и жаждата за споделяне, за самоусъвършенстване. Обобщавайки впечатлението си от него, Виктория каза, че срещата ѝ е дала много ценното усещане за будност, бъдност и сигурност в несекващите творчески процеси и вдъхновения. За продължаващата чрез изкуство изява на автентичната същност на човека, на неговата душевност.

Обаятелната и талантлива писателка сподели със своите почитатели - творци, учители, ученици, библиотекари, общественици - своите чувства и вълнения, които ѝ носи творческият процес. Отговори и на многобройните въпроси, засягащи почти всички сфери на живота ни от страна на публиката. Много я зарадваха любознателните питания за силата и ролята на думите на участниците в журналистическия клуб „Публична реч” към ЕГ „Христо Ботев”, под ръководството на учителя по български език и литература Надежда Карагьозова.

Даде им много ценни напътствия да четат ненаситно, за да добиват усет към словото, да нямат зависимости, да избягват и да не робуват на шаблона, лустрото, да слушат собствения си глас, без да подражават на другите. Да са уверени в идващото добро, да търсят баланса в полюсните сили, които са тук, за да ни развиват. А така и да се хармонизират. Да се фокусират върху позитивното и така да не захранват с енергия негативното, да избягват хлъзгавите капани на изкушенията за награди.

Да пазят езика си, да не забравят чувствата, емоциите си, които дават по-жив баланс между фактологичното и личното.
И най-вече да се радват на възможността си да творят и да чувстват, че всеки отделен за писане на ръка момент е истинско чудо, както и тя го усеща по този начин.

Като истински радетел на нашите архаични думи, които събира в блога си „По дирите на думите”, имащ близо 70 хиляди последователи, писателката е и автор на самобитния дневник „Словник” , започващ с 90 архаични български думи, и даващ свободно място за дописване на личните бележки на неговия притежател. За да може той да се ползва от пречистващата и преобразуваща сила на старите български думи и така да умножава енергията на родния език. Неслучайно, в края на романа ѝ „Глина” има речник с над сто стари наши думи, които употребява в романа си „Глина”. Неслучайно, той е  една от най-четените книги в България през последните години, както и носител на няколко престижни литературни награди.

Докосвалите се до „Глина”, както споделиха няколко от неговите читатели в срещата, казаха, че трудно биха чели след него някоя друга книга. И наистина - тя ни връща в „глиненото” време на изконното ни автентично сътворяване, което днес става отново живо с книги, като тези на Виктория Бешлийска. И тя е убедена, че голяма роля в поддържането на неговата огнена сила има художественото му пресътворяване. Защото то може да му дава нова сила, да оживотворява мечтите ни и отново да ни лекува, дарява с обич, утеха, с живот в повече. 

Така както ваятелът Велико в романа ѝ, вдъхновен от любимата си Жара, дъхва в своите грънчарски съдове подареното му от Бога дихание, за да успокои своя търсещ дух. И да завещае на идващите след него ваятели на изкуство да омесват смело „глината” на живота, да смесват пламъка на болката и жарта на любовта, с ласкавия полъх на Бога, разнасящ и праната на думите, за да изкристализират чистотата и красотата на човешките граали-сърца и души.