Емили Нагоски - Как го искат жените

  • Сподели:
Емили Нагоски - Как го искат жените
Видео на деня

Възможно ли е след толкова книги, филми, блогове и статии, посветени на секса, да има нещо, което все още не знаем по темата? Разочароващата истина е, че сме доста невежи в науката за секса. Вярвали сме на митове и чужди интерпретации, но всъщност не познаваме тялото си – неговите специфики и нужди.

Как го искат жените разкрива истинската история за женската сексуалност, показвайки какво ни разгорещява и още по-важното – как и защо. Специалистът по сексуално образование д-р Емили Нагоски развенчава разпространените сексуални митове, които карат жените (и някои мъже) да се чувстват неадекватни в леглото.

В основата на почти всички въпроси за секса е притеснението: „Нормална ли съм?“ Тази книга отговаря с едно категорично „да“! Ние всички сме различни, но всички сме нормални. Щом веднъж научим това, ще правим по-добър секс и ще изживяваме по-върховно удоволствие, отколкото въобще сме смятали за възможно. Книгата ще ни помогне да трансформираме сексуалния си живот така, че да бъде изпълнен с радост и удовлетворение.

„Как го искат жените“ е най-добрата книга, която съм чел, за сексуалното желание и за това защо някои двойки просто спират да правят секс и какво могат да направят по въпроса. Книгата е задължително ръководство за всички двойки, които искат да разберат възходите и паденията в своя сексуален живот.

 д-р Джон Готман, автор на

„Седемте принципа на успешния брак“

 

За автора

Емили Нагоски е спечелилата многобройни награди авторка на бестселъра на „Ню Йорк Таймс“ „Как го искат жените. И сексуалността е изкуство“ и на „Как го искат жените. Практически упражнения“, и съавторка заедно със сестра си Амилия на бестселъра на „Ню Йорк Таймс“ „Бърнаут. Тайната за излизането от цикъла на стреса“. Започва да се занимава със сексуално образование в Делауеърския университет, където е доброволец сексуален обучител, докато следва психология и когнитивна наука и философия като втори специалности. Започва работа като магистър по психологическо консултиране и доктор по здравно поведение в Университета на Индиана, като прави клинична и изследователска специализация в института „Кинси“. В момента съчетава сексуалното образование с образованието за справяне със стреса, като учи жените да живеят в телата си с увереност и радост. Емили живее в Западен Масачусетс с две кучета, две котки и един карикатурист.

 

Откъс

Да се занимаваш със сексуално образование е да ти задават въп­роси. Случвало ми се е да стоя в колежански столови с поднос с храна в ръце и да отговарям на въпроси за оргазма. Спирали са ме в хотелски лобита по време на професионални конференции, за да ме разпитват за вибраторите. Докато проверявам социалните мрежи, седнала на пейка в парка, съм откривала въпроси от непозната жена за несиметричните ѝ полови органи. Получавала съм имейли от студенти, от приятели, от приятели на приятели, от абсолютно непознати за либидото, сексуалната възбуда, удоволствието от секса, болката, оргазма, фетишите, фантазиите, телесните течности и още, и още.

Въпроси като...

•           Щом партньорът ми поеме инициативата, и аз се увличам, но сякаш изобщо не ми хрумва аз да започна първа. Защо е така?

•           Гаджето ми каза: „Не си готова, още си суха.“ А аз бях страшно готова. Защо не бях влажна?

•           Гледах нещо, където говореха, че някои жени не се наслаждават на секса, защото постоянно се притесняват как изглеждат телата им. Аз съм точно така. Как да спра да го правя?

•           Четох някъде, че някои жени в дълга връзка в някакъв момент спират да искат секс, дори и да обичат партньора си. И на мен ми се случва точно това. Как да започна да искам да правя секс с партньора си отново?

•           Струва ми се, че се напишках по време на оргазъм...?

•           Мисля, че никога не съм получавала оргазъм...?

Под всички тези въпроси всъщност има само един:

Нормална ли съм?

(Отговорът почти винаги е: „Да.“)

Настоящата книга е колекция от отговори. Отговори, които са променяли живота на жени пред очите ми, отговори, подплатени от най-актуалните научни изследвания и от личните истории на жени, чието растящо разбиране за секса е преобразило отношението им към собственото им тяло. Тези жени са моите героини и се надявам, че като разказвам техните истории, ще ви помогна да намерите силата да следвате собствения си път, да положите нужните усилия и да постигнете собствения си дълбок и уникален сексуален потенциал.

Истинската история на секса

След всички книги за секса, които са били написани, всички подкасти, телевизионни предавания, статии в списания и въпроси и отговори по радиостанции как е възможно все още да има толкова много въпроси?

Ами влудяващата действителност е, че са ни лъгали – не нарочно, никой не е виновен, но все пак. Казвали са ни грешната история.

В продължение на много, много време в западната наука и медицина женската сексуалност се е разглеждала като олекотена версия на мъжката сексуалност – в общи линии същата, но не толкова добра.

Един вид просто се е приемало, че тъй като мъжете получават оргазми при секс тип „пенис във влагалището“ (полово сношение), жените също трябва да получават оргазми при полово сношение и ако не го правят, то е, защото са дефектни.

В действителност половото сношение е надежден начин за постигане на оргазъм за около една четвърт от жените. При останалите 75% това се случва понякога, рядко или изобщо не се случва и всички те са здрави и нормални. Една жена може да достига оргазъм по много други начини – с мануален или орален секс, вибратори, стимулация на гърдите, смучене на пръстите на краката, общо взето всичко, което можете да си представите, – а пак да не успява по време на полово сношение. Това е нормално.

Преди просто се е приемало, че понеже половите органи на мъжете обикновено се държат така, както и умовете им – ако един пенис е еректирал, човекът, прикрепен към него, е възбуден, – половите органи на жените също трябва да отговарят на това, което преживяват в емоционален план.

И отново – при някои жени е така, при други не е. Една жена може да бъде абсолютно нормална и здрава и да изпитва „несъгласуваност на възбудата“, при което поведението на половите ѝ органи (дали са влажни, или сухи) може да не отговаря на менталното ѝ преживяване (дали се чувства възбудена, или не).

И освен това се е приемало, че тъй като на мъжете им се случва да изпитват спонтанно желание за секс от нищото, жените също трябва да искат секс спонтанно.

Отново се оказва, че понякога е така, но не е задължително. Една жена може да бъде абсолютно нормална и здрава и никога да не изпита спонтанно желание за секс. Вместо това тя може да изпита „реактивно“ желание – когато желанието възниква само в силно еротичен контекст.

В действителност жените и мъжете са различни.

Един момент обаче. И жените, и мъжете изпитват оргазъм, желание, възбуда; и на мъжете също им се случва да изпитат несъгласуваност на възбудата и липса на оргазъм при проникване. И жените, и мъжете могат да се влюбват, да си фантазират, да мастурбират, да се чувстват озадачени по отношение на секса и да изпитват екстатична наслада. И едните, и другите могат да отделят течности, да вървят по забранените пътеки на сексуалното въображение, да се натъкват на неочаквани и стъписващи начини, по които сексът изниква във всяка сфера от живота – и да се изправят срещу неочакваните и стъписващи начини, по които сексът понякога отказва, любезно или не, да се появи.

И така... наистина ли са толкова различни жените и мъжете?

Проблемът тук е, че са ни учили да мислим за секса от гледна точка на поведението, вместо на биологичните, психологическите и социалните процеси, намиращи се в основата на поведението. Мислим за поведението на физиологията ни – кръвотока, секрецията на гениталиите ни и сърдечната честота. Мислим си за социалното ни поведение – какво правим в леглото, с кого и колко често го правим. Много от книгите за секса се съсредоточават върху тези неща; казват ви по колко пъти седмично прави секс средностатистическата двойка или ви предлагат указания как да получите оргазъм – и в някои случаи са полезни.

Но ако наистина искаме да разберем човешката сексуалност, само с помощта на поведението няма да успеем. Да се мъчим да разберем секса през призмата на поведението е като да се мъчим да разберем любовта, гледайки сватбения портрет на дадена двойка... и бракоразводните ѝ документи. Фактът, че можем да опишем какво се е случило – двама души са се оженили и развели, – не ни помага да стигнем много далече. Нас ни интересува защо и как е станало. Дали са се разлюбили след сватбата и са се развели заради това? Или изобщо не са били влюбени, но са били принудени да сключат брак и с развода най-после са станали свободни? Когато не разполагаме с по-добри данни, можем предимно да правим догадки.

До много скоро така беше за секса – правеха се предимно догадки. В момента обаче се намираме в повратна точка на сексологията: след десетилетия изследвания, които описват какво се случва при човешката сексуална реакция, най-после разнищваме въпросите защо и как – процеса в основата на поведението.

През последното десетилетие на ХХ век изследователите Ерик Янсен и Джон Банкрофт от Института за изследване на секса, пола и репродуктивността „Кинси“ разработват модел на човешката сексуална реакция, който осигурява организиращ принцип за разбиране на истинската история на секса. Според техния „модел на двойния контрол“ механизмът на сексуалната реакция в нашия мозък има две универсални съставни части – сексуален педал за газта и сексуални спирачки – и те реагират на широки категории от сексуални стимули – включително генитални усещания, визуални стимули и емоционален контекст. И чувствителността на всяка от двете части варира от човек до човек.

В резултат сексуалната възбуда, желанието и оргазмът са почти универсални усещания, но кога и как ги изпитваме, зависи в голяма степен от чувствителността на нашите „спирачки“ и „газ“ и от вида на подадените към тях стимули.

Именно въпросите защо и как са механизмът, който стои в основата на поведението. Това е и водещото правило за историята, която ще разказвам в тази книга: Всички сме изградени от едни и същи части, но у всеки от нас те са организирани по уникален начин, който може да се променя в течение на живота ни.

Няма добра и лоша организация, нито пък някоя фаза от живота ни е по-добра или по-лоша от останалите; просто е различна. Едно ябълково дърво може да бъде здраво, независимо какъв сорт е, но един сорт може да се нуждае от постоянна пряка светлина, а друг да се радва на определени дози сянка. Ябълковото дърво може да е здраво, когато е семка, когато е стръкче, докато расте и докато посърва в края на сезона, както и когато е отрупано с плод късно през лятото. Но то има различни нужди във всяка от тези фази от живота си.

И вие сте здрави и нормални в началото на сексуалното си развитие, докато растете и се радвате на тяло, изпълнено с увереност и сила. Здрави сте, когато имате нужда от много слънце, както и когато ви е приятно да стоите на сянка. Такава е истинската история. Всички сме еднакви. Всички сме различни. Всички сме нормални.