Сотир Гелев и Пенко Гелев разкриват „Коледният случай на детектива Филип“
От Enthusiast
Българските творци се завръщат с необикновена приключенска история
Популярните български писатели, художници и аниматори Сотир Гелев и Пенко Гелев отново изненадват децата с нова съвместна книга. „Коледният случай на детектива Филип“, публикувана от „Ентусиаст“, е история за необичайно разследване на странни отвличания на... котки.
Сотир Гелев и Пенко Гелев са едни от най-нетрадиционните и оригинални български творци. Освен писатели, автори на комикси, художници и илюстратори, те са създатели на анимационни филми, представени на различни кино фестивали във и извън България. Сотир и Пенко са носителите на редица литературни отличия – националната награда „Константин Константинов“, „Златен лъв“, награда „Перото“, „Христо Г. Данов“ и др.
Под логото на „Ентусиаст“ излизат заглавията им „Приспивни песни за феи и чудовища“, „Как Лора се научи да брои до десет“ „Виола“, „Защо госпожица Дора се научи да пече курабийки“ и поредицата за Илийчо и Август.
„Коледният случай на детектива Филип“ започва с изчезването на стотици котки в града, което си е същинска мистерия. През това време детективът и неговият помощник, кучето Дарвин, скучаят в работния си кабинет. Хули, котката на известната актриса Доли Блу, също е в неизвестност. Силно разтревожена за любимото си животно, дамата наема Филип и Дарвин, които веднага се заемат със случая.
Ситуацията се оказва много по-заплетена от очакваното.
Филип, Дарвин и още един техен съучастник (кой е той, предстои да разберете) започват разследване, което ще ги въвлече в опасно приключение. Ще успеят ли да спасят себе си, Коледата, а и целия свят?
Премиерата на книгата ще се състои на 26 ноември от 11:00 ч. в Книжен център „Гринуич“.
Пенко Гелев
Авторите на тази книга са подкрепени от Национален фонд „Култура“.
Сотир и Пенко са родени в Асеновград. Сотир – през 1960 г., а Пенко – през 1968 г. И двамата са ходили на уроци по рисуване при Георги Ковачев – един от най-нежните и елегантни български пейзажисти.
Сотир е завършил Училището за сценични изкуства в Плодив. През 1982 г. прави анимационния филм „Пилето“, който участва в Берлинале 1984, а същата година печели „Златен гълъб“ в Лайпциг. Докато учи в Художествената академия, рисува комикси за списание „ДЪГА“. Автор е на поредици по книгите на Толкин „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“.
Пенко е учил в Художествените гимназии за изящни изкуства в Пловдив и София. За детския вестник „Венче“ пише и рисува комиксите „Вълшебникът от Оз“ и „Озма от Оз“ по Л. Ф. Баум и „Маугли“ по Р. Киплинг. За същия вестник Пенко рисува комикса „Илийчо и Август“ по сценарий на Сотир Гелев.
През 1991 г. двамата създават списанието за комикси „Рикс“, за което Пенко рисува комиксите „Песента на аксолите“ и „Ефрейтор Нек“ по сценарии на брат си. Сотир пък рисува комикса „Жмак и тайната на пиргите“. През 1997 г. издават албум с комикса „Маугли“, а година по-късно написват сценария и реализират филма „Магьосници“. През 2000 г. написват сценария и заснемат филма „Колобър“ за БНТ.
От 2001 г. до 2007 г. те са продуценти на телевизионния сериал за деца „Приказки за физиката и астрономията“, от който реализират двеста и петдесет епизода. През 2008 г. и 2009 г. двамата продуцират сериала за деца „Добър ден, господин Жасмин“. През този период Пенко създава 22 комикс албума за британското издателство „The Salariya Book House“. Книги от поредицата излизат в България, Турция, Чехия, Германия, Бразилия и Колумбия.
След 2009 г. Пенко и Сотир започват да работят над поредица от анимационни филми – „Дорога“, „Керата“, „Орбис“, „Вектор и Лектор“, „Имаго“, „Противогаз“ и „Лабиринтът“. През 2011 г. Пенко продуцира телевизионния филм „Жълто куче“ по сценарий на Сотир Гелев и Мария Николова, а Сотир създава авторския анимационен филм „Пилета“ (римейк на „Пилето“ от 1982 г.).
Сотир и Пенко, заедно със свои колеги от списание „Дъга“, организират групата „Проектът Дъга“, чиято цел е да популяризира и възроди изкуството на комикса в България. През 2012 г. издават албума „Над дъгата“. За този албум Сотир създава комикса „Призрак“, а Пенко рисува комикса „Дичо Пъдаря трябва да умре“.
Сотир Гелев
През 2013 г. Пенко илюстрира мултимедийния проект „Приказка за вълшебната флейта“, за работата си по който е отличен с националната награда „Константин Константинов“ в категория „Илюстратор“. През 2013 г. изданието печели годишната награда „Златен лъв“ на Асоциация „Българска книга“: „За цялостно осъществен оригинален проект“ и „За оригинален проект в областта на изданията за деца, който синтезира възможностите на различни медии“. Книгата е поставена на второ място в категория „Запалени читатели“ за младежи от 11 до 15 години на наградата за най-добра детска книга, избрана от самите деца – „Бисерче вълшебно“ 2014.
Албумът „Аракел“ е изцяло създаден по сценарий на Сотир.
Сотир и Пенко са автори на поредицата от комикси и книги за Илийчо и Август, която включва „Илийчо и Август“, „Илийчо, Август и седемте джуджета“ и „Илийчо, Август и Гергин“.
През 2016 г. излиза книгата „Обикновени разговори“ с илюстрации от Пенко Гелев, написана от Сотир Гелев.
През 2018 г. излиза книгата на Сотир Гелев „Как Лора се научи да брои до десет“, носител на литературната награда „Перото“ в категория „Детска литература“.
През 2021 г. Сотир Гелев печели Националната награда „Константин Константинов“ в категория „Илюстратор“ за книгата „Приспивни песни за феи и чудовища“. Книгата на Сотир Гелев и Пенков Гелев „Приключенията на господин Боровинка по вода и суша“ (издателство „Точица“, 2021) е носител на Националната награда „Христо Г. Данов“.
Откъс от книгата:
Първа глава
ИЗЧЕЗНАЛАТА КОТКА
Филип, частният детектив, не обичаше Коледата. Преди няколко години, точно преди празника, той пое разследване, което завърши с пълен провал. Това беше първата му поръчка като частен детектив и той не обичаше да си спомня катастрофалния изход от този случай, затова наближаването на празниците го изпълваше с досада и нетърпение те да отминат по-скоро.
Положението се влошаваше, когато имаше сняг, защото Филип ненавиждаше снега. Тази година поне това му бе спестено. Беше студено и духаше пронизващ вятър, но според прогнозите не се пред виждаше какъвто и да е снеговалеж. Филип седеше в кантората си, качил дългите си крака на бюрото, и мислеше за това, че наближава краят на месеца, а той няма пари, за да плати наема на жалкото помещение, което му служеше за работно място.
В коридора, пред паничка, пълна с кучешки бисквити, лежеше Дарвин, вторият член на детективския екип. Той се взираше в паничката и мислеше:
„Не е лесно да си куче в този човешки свят.“ Дарвин изплези език и на него залепна една бисквитка. След това протегна и изви езика си. Бисквитката попадна в полезрението му, а очите му се приближиха едно до друго от усилието да се фокусират върху нея.
„Не обичам тези бисквити, но шефът твърди, че били здравословни. Не искал да пръска пари по ветеринари, затова трябва да ги ям. За да не напълнея. Как ще напълнея, като ми се повдига дори от миризмата им?“
Телефонът зад затворената врата на кабинета иззвъня и се чу приглушеният глас на Филип.
Дарвин задъвка съсредоточено. „Хората вярват, че кучетата са лакоми и им е все едно какво ядат.“ Той изплю олигавената бисквитка обратно в паничката.
„Защо да не мога да ям каквото си поискам? Като човек? Може би, защото не съм човек! Не съм човек, но нима съм по-долу от
човеците?“ Дарвин подпря глава на предните си лапи.
„Според някои това е така, защото ние, животните, не плащаме данъци. Това е вярно, но вината не е наша! Какво да правим, като ни е забранено да имаме пари и банкови сметки! Един сандвич на улицата не можем да си купим!“
Вратата на кабинета се отвори. В полезрението на кучето се появиха краката на Филип, но то не вдигна очи да погледне нагоре.
– Не си докоснал храната! Нали беше гладен?
„Що не я опиташ дали става за ядене?“ – помисли си Дарвин.
– Твоя си работа. После ще ядеш! Тръгваме!
Филип отвори външната врата.
Дарвин скочи на крака и тръгна след него.
– Нов случай ли имаме?
– Може да се каже – отвърна детективът.
Филип и Дарвин вървяха по занемарения коридор на сградата.
Мазилката беше олющена и напукана от годините, край ъглите се трупаха кашони с унищожени и непотребни документи, пред вратите преливаха претъпкани кошчета за боклук, пожарните кранове бяха разнебитени и маркучите на повечето липсваха, стените бяха надраскани и се четяха разнообразни надписи, някои от които преминаваха в задочни диалози:
„Иван е скръндза!“, „Ти си скръндза!“, „Като не си, върни ми парите!“.
Други бяха загадъчни:
„Разхилваш ли язовец?“, „Бегом на тръстиките!“.
Или философски:
„Животът е един от най-сложните.“
- Какъв е случаят? Убийство? Отвличане? Изнудване? Или
кражба на диаманти? – попита Дарвин.
Филип отвърна:
– Глу, котката на старата госпожа Силвия, е изчезнала.
– Госпожа Силвия? Приятелката на майка ти? Която ме нарича
„тъпото псе Дарън“?
Двамата спряха пред асансьора. Филип натисна копчето и каза:
– Точно тя.
– Значи пак ще работим без заплащане, така ли?
– Пенсията на госпожа Силвия е малка.
– Виждал ли си с какви вкуснотии храни котката си? – попита
Дарвин. – Откъде намира пари? И какво е това име – Глу?
Филип не отговори.
Вратата на асансьора се отвори. Двамата влязоха в кабината.
Дарвин се надигна и натисна с лапа бутона за надолу. Асансьорът бавно потегли, като скърцаше и потракваше на етажите.
Дарвин отново се обади:
– С какво ще платим наема? Краят на месеца наближава!
Книгата може да бъде поръчана от тук.
