Бургаски ръгби клуб зарадва децата със синдром на Даун, организирайки им тренировка
От Нели Славова
Бургаският клуб по ръгби ''Моряците'' организира провеждането на тренировка, в която активно включи деца със синдром на Даун. Повече за това събитие, как се е зародила идеята, доволни ли са били децата и какви са уроците, които инициативата е оставила в душите на всеки, ще ни разкаже повече кондиционният треньор и състезател в клуба - Красимир Гюлев.
Как се стигна до организацията на такава инициатива да социализирате деца със синдром на Даун във вашия ръгби клуб?
- Понеже в световен мащаб ръгби наистина е развит като социален спорт и като доказателство за това има дори първенства с участващи състезатели с увреждания, включително със синдром на Даун, нарушения на слуха и др. Ние, като клуб, следваме точно тази стратегия - да даваме възможност на абсолютно всички да играят с овалната топка.
Затова и с помощта на Красико спорт произведохме лимитирана серия шапки "Ръгби за всеки". Въпреки реализирането на много събития, точно такова ни убягваше от визитката, а имахме огромното желание да реализираме нещо подобно. Тъй като обичаме да развиваме спорта си с партньори, които са главно от Бургас, или имат бизнес в града, за да може да сме си полезни съвместно винаги, попаднахме на поредния такъв - ДаунТаун - място, където може да се нахраниш, да отседнеш и да се почувстваш добре сред добри хора.
Собственик на това вълшебно място е небезизвестната Феодора Иванова, която се оказа щастлива майка на Специално Дете. Тя искаше да види деца като нейното, сред активно спортуващите, а ние като спортна организация имахме огромното желание да дадем възможност на такива деца да бъдат сред нас.
Заедно обсъдихме идеята и я реализирахме, въпреки отлагането на събитието от актуалната дата 21 март (световен ден на хора със синдром на Даун), заради наличието на много боледуващи. И така тяхната общност се включи успешно на 14 май на стадиона в кв. Ветрен, като ни дариха с повече от положителни емоции!
Лесно ли се приобщиха децата към тренировката?
- Определено! Аз останах силно очарован от адаптацията на дечицата и това какво се изисква от тях в дадените игри - те го изпълняваха перфектно! Дори споделих възхищението си с хората от отбора. Всеки един от нас отговаряше за конкретно дете, но всички имахме едно мнение за това, колко добре се справиха всички деца.
Забавляваха ли се или по-скоро това е опасен спорт за тях?
- Абсолютно! Това беше главният стимул за тях. Всичко, което виждаха и правиха, беше силно положително експресирано от тях през цялото време и така те стимулираха нас и ни показаха, че сме на прав път във въвличането на тези специални деца в магията на Ръгби спорта!
Както казах по-горе, ръгби е най-социалният спорт в света, в него има място за всеки. А до това дали е опасен спорт, всеки спорт е опасен и носи риск - малък или голям. Когато човек е достатъчно добре подготвен за дадения спорт, рисковете от всякакъв вид контузия се минимизират.
Какво чувство остави у вас, треньорите, контактът с тези деца?
- Аз, да си призная честно, не съм се инересувал от този синдром и хората, които са с него. Знаех само общите неща, които са давали по телевизията и до там. Това ми бе първият личен досег с тези Специални Дечица.
Останах силно очарован от тях, схватливостта им, двигателната им култура - емоциите, които изразяват и дори чистата им нужда да те прегърнат, и да споделят радостта си от простичкото минаване през трасето.
Искам да изкажа огромното си уважение към тези юнашки майки, за търпението и грижите, трудностите, които не мога да си представя как минават и въпреки това се усмихват от сърце. Беше красиво и мило изживяване.
Благодарни ли ви бяха техните родители, споделиха ви ли нещо? Ще доведат ли децата си за следващи посещения?
- Родителите бяха повече от очаровани и развълнувани, защото за тях е важно да се покаже на света, че тези хора със специални нужди са едно с нас и няма място за деление особено в тези трудни времена. И то какъв по-добър начин да покажем, че сме едно цяло, чрез ръгби!
Накрая имаше подаръци от нас за тях и от тях за нас, както и се уговорихме по-често да осъществяваме подобен тип събития. Така че на края на тази година, след като завършим тренировъчния си режим за сезона, отново да организираме тренировка със специалните ни приятели от ДаунТаун Бургас!
Подобни ръгби тренировки за деца със синдром на Даун, организират ли се и в други градове в страната?
- Доколкото съм запознат, ние сме първите дръзнали да покажем "различните", че могат да играят най-комплексният и социален спорт в света! Вярвам, че ще бъдем искрата, която ще даде началото на нещо ново и голямо за цяла България и в него ще бъдат въвлечени Децата със Синдром на Даун. Но до тогава и след това нека останем "Завинаги Силни - Киа Каха".
