За битката с рака на гърдата - говори Антонина Топалова
От Нели Славова
Антонина Топалова е психолог на фондация Една от 8 от нейното създаване. Самата тя е диагностицирана с рак на гърдата през 2005 г. Днес Антонина помага на жени с диагнозата и техните близки, като води групи за взаимопомощ и провежда индивидуални психологически консултации. За страховете, вярата и всички перипетии, които съпътстват ежедневните битки - с нас говори Антонина Топалова.
От колко време работите за фондация "Една от 8" ?
- Работя във Фондация Една от 8 от 13 декември 2013 година, рожденият ден на нашата неправителствена организация за помощ на жени, лекуващите от рак на гърдата. Каузата на Нана Гладуиш ми е близка, защото и аз съм една от осем жени, които се срещна с това заболяване. Преживяла съм страха, ужаса от поставянето на диагнозата и удовлетворението от успешното лечение на моя тумор. Реших, че доброволно мога да споделя това, през което преминах и поради професионалния си опит мога да помагам на други жени да получат надежда и увереност, че успешно ще преминат пътя на пациентка с рак на гърдата.
Какво се вижда в очите на жените, които идват при вас - обезверяване, отчаяние, страх или поглед изпълнен с надежди?
- Очите на повечето жени са пълни със сълзи. Задават си въпроса – Защо това се случва на мен и как ще се справя? Страхуват се, че няма да преминат безболезнено през операциите, химио и лъчетерапията. Притесняват се, че мъжете им могат да ги оставят, ужасени са, че няма да видят децата си пораснали, образовани, задомени. Но това е в начлото на лечението. Постепеннно напрежението и лошите очаквания дават път на надеждата и убедеността, че ще се справят с всяко изпитание. Но нито една жена не мисли, че трябва да се откаже от живота, надява се и се стреми да изживее всичко, за което е мечтала.
По време на целия този дълъг процес - научаването на диагнозата рак на гърдата, лечението, терапията, вероятно и психологичната помощ - каква е ролята на съпрузите на тези жени? Каква част от пътуването са те?
- Любовта и подкрепата на съпрузите и партньорите са може би едни от най-силните стимули, за да се преживее по-леко падането на косата, на веждите и миглите, да се приеме загубата на женственост при премахване на гърдата. Самотните дами страдат много по-силно от всички странични въздействия на терапиите, защото се усещат изоставени и необичани, неподкрепени. Мъжете минават също през драмата на диагнозата и е установено, че поне година и половина изпадат в депресия, развиват силни страхове от евентуална загуба на любимата жена и от това как ще отгледат сами децата си. За чест на българските мъже, от наблюденията ми през тези над 4000 консултации за осем години, мога да кажа, че много малко мъже изоставят половинките си по време и след лечението на рака. Ние, във Фондацията, им даваме възможност да ни посетят, да говорят с нас открито и честно. Стремим се да ги окуражаваме, както сме направили със собствените си съпрузи, споделяме какво очаква всяка жена с подобна диагноза като отнощение и конкретна помощ от партньора си.
В световен мащаб карциномът на гърдата е най-често срещаният рак при жените. Винаги ли диагнозата е въпрос на време?
- Колкото по-рано се диагностицира ръкът на гърдата, толкова е по-голяма вероятността от по-щадяща терапия и по-дълъг период на ремисия. Затова агитираме за периодична профилактична диагностика на жени от всички възрасти. Митове са твърденията, че млади жени не развиват болестта или че кърмилите са застраховани от поява на карцином на гърдата. Шансовете за оцеяване са по-големи, ако е поставено точна диагноза, направена е подходяща стратегия за лечение, което за всяка отделна жена е специфично. Затова сме поддръжници на приемане на национална скринингова програма, която да включва и задължителен мамологичен преглед за ранна диагностика на рака на гърдата.
Жени от цяла България ли могат да се обръщат към фондация "Една от 8"?
- Не само от цяла България, но и от Европа се свързват с нас жени, които не знаят какви са стъпките, през които трябва да преминат. Нуждаят се от информация за видовете терапия, за страничните действия на химотерапевтиците, лъче и хормонотерапията. Безплатно им предоставяме, перуки, тюрбани, протези, специализирани сутиени за след мастектомия. Жените имат и нужда от психологическа помощ, защото признават, че тревожните мисли не им позволяват да спят, пречат им да вземат най-правилните решения. Натрапчивите мисли ги правят тъжни, отчаяни и уплашени. Затова сме готови да им помогнем на място в Клуба на Една от осем, по телефона и чрез другите методи за визуален контакт.
Когато лечението приключи успешно, изглежда така, сякаш създавате връзка за цял живот с тези дами. Така ли е наистина?
- Да, наистина – ние ставаме едно общество от споделящи, съпричастни, борещи се да върнат качеството на живота си жени и това е чудесно. Знаем интимните си тайни и страхове, чуваме се дори в почивните дни, защото това, което споделяме помежду се, невинаги можем да кажем на близките си. Приятелките на Една от 8 ни помагат в дейността ни, винаги когато ги потърсим. Самите те раздават надежда и увереност на новите си посестрими по съдба и така ставаме една общност, която живее в споделени емоции и радости. Плачем, когато си отиде една от нас, празнуваме заедно рождените си дни, поздравявяме се след всеки прeглед, на който сме получили резултати като:
„всичко е нормално, няма метастази”.
А дори и да има при някои от нас, продължаваме подкрепата и вярваме, че имаме право и шанс да продължим живота си, така както сме си го представяли – като здрави, удовлетворени и обичани и обичащ жени.
