Не вярата, а делата ни правят добри хора
![Не вярата, а делата ни правят добри хора](/system/editor_pictures/218869/original_nick-fewings-4OFU9yxUvLc-unsplash_%281%29.jpg)
''Каква полза, братя мои, ако някои каже, че има вяра, но няма дела? Може ли тази вяра да го спаси? Ако брат или сестра са зле облечени и им липсва ежедневна храна и някой от вас им каже: ''Вървете с мир, бъдете стоплени и пълни'', без да им давате нещата необходими за тялото, каква полза от това? Така че и вярата сама по себе си, ако няма дела, е мъртва. Но някой ще каже: ''Ти имаш вяра, а аз имам дела!''. Покажи ми вярата си, освен твоите дела и аз ще ти покажа вярата си, чрез моите дела!'' – Яков 2:14-26
Дори и в Библията е ясно споменато, че колкото и силно да вярва един човек в дадена цел, тя няма как да се реализира, ако в нея няма насочени ползотворни действия. Това правило с пълна сила важи в човешкия живот, докато ние се осланяме на позитивната енергия и вярваме, че можем да подобрим своя живот, но не влагаме никакви усилия в тази посока, просто ще стоим на едно място и никога няма да успеем да усетим промяна, защото не сме вложили действие в това свое желание.
Истината е, че човек е удовлетворен и истински значим, когато облича вярата си в добри дела и носи топлина и мир в душата си. Колкото по-щедри сме на думи, толкова повече се обличаме в неизпълними обещания, които са толкова голям земен товар, че не всеки човек е способен да го понесе. Но когато въпреки трудностите успяваме да застанем зад своята вяра и я подкрепим с действия, насочени към подкрепа и подадена ръка, тогава постепенно разбираме своята мисия, с която сме изпратени на земята.
Човек не е това в което вярва, той се определя по своите действия - по онези благи думи и добри дела, които са насочени към другите, защото именно те му дават крилете на свободата и го правят много по-голям и велик от останалите хора.
Тази невидима сила разпределя хората в различни посоки, но им дава една и съща мисия и тя е да бъдат смирени и да повярват, че над нас стои Господ.
Всеки човек в даден момент от живота си търси онази невидима подкрепа и се моли за благополучие в трудните дни. Колкото по-силна е вярата ни, толкова повече сили придобиваме, за да сбъднем своите мечти, защото вярата ни дава крилете, а делата ни извисяват над битието и над видимото за човешкото око. Духовно удовлетворени сме, когато нашите мисли са чисти, а постъпките ни са насочени към добри каузи, тогава нашата душа се освобождава от земните окови и полита през нещастията.
В света има добро, но заедно с него върви редом и злото, което от своя страна ни напомня какви не трябва да бъдем и как всеки човек по света плаща своята цена за делата си. Точно тогава всеки от нас осъзнава, колко по-лесно и хубаво е да насочим действията си към подобрение и развитие, вместо да разваляме своята вътрешна хармония, като пренасяме негативни послания към другите. Животът е миг от Вечността и ние сме тези, които избираме по кой път ще минем, въпреки че избраните пътеки са само две, но и двете могат да ни покажат какви хора сме, дали носим в себе си любов и чистота или омраза и нещастие – ние сами избираме своя земен и духовен път!