Ами ако въобще не съществува нещастие, ако то е само илюзия…
Всичко - живо и неживо - винаги и всячески се опитва да се възвърне към естественото си състояние. Както ледът се превръща във вода, организмът се пречиства от токсините, тревата избуява измежду асфалта, благодарение на специален инстинкт, всичко се стреми към истинската си същност. Тогава кой е инстинктът на душата?
Замисляли ли сте се защо нещастието има способността да окупира мислите, настроението и цялото ни тяло? Защо веднъж дошло, не иска да ни пусне? Може би, защото точно то ни подтиква да направим различен избор, да видим грешките си, да се върнем към себе си.
Ами ако въобще не съществува нещастие, ако то е само илюзия… И тогава, когато мислим, че сме нещастни, ние просто сме изневерили на същността си – забравили сме за обичта, спрели сме да даваме, отдалечили сме се от желанията си. Опитвайки се да избягаме от естественото си състояние, ние сами се обричаме на дисхармония, а нещастието ни е просто индикатор, който ни кара да се върнем в правилния път.
Когато се обиждаме, значи имаме някакъв вътрешен проблем – липсва ни самоувереност; когато собственото ни ежедневие ни погубва, значи сме избрали да загърбим това, което искаме; когато не харесваме средата си, значи се страхуваме да полетим. Оскърблението, омразата, притесненията, страхът, неприязънта, нещастието – всичко е единствено в нашата глава, една илюзия, която сами сме създали.
Защото няма добро или лошо, защото всичко се случва поради определена причина, няма случайни срещи и единствено ние сме тези, които можем да се направим нещастни. Защото само когато сме щастливи, сме себе си, защото страхът е просто липса на любов, а "Не Щастието" е единствено състояние на дисхармония!
Ако това е така, значи няма за какво да се тревожим – ние всички сме щастливи. Винаги сме щастливи, в миналото, в бъдещето и в точно този момент. Защото човек не е роден да се мъчи, да чака, да бездейства, да се задоволява с малко. Напротив! Ние заслужаваме да бъдем щастливи, да открием Рая на Земята, да сме здрави, да имаме забележителен живот и цялата Вселена се опитва да ни го покаже, а ние само трябва да отворим очи.
