Болестта е неприемане на тялото от духа
От Лияна Фероли
Болестите са неизпълнени програми от зачатието и само преминаващите през изпитания и страдания успяват да ги осъзнаят и коригират.
Инж. Валентин Ковачганев завършва ВХТИ, София, и Първи университет за нова култура алфа-омега (ПУНК), основан от Кубрат Томов. Членува в Боянския клуб, занимава се с квантова психология, създател е на методиката за личностно израстване, реализация и връзка с нивата на свръхсъзнание.
Автор е на книгите "Регресия на зачатието", "Подсъзнание, прераждане и нива на съзнание", "Изгубеният фараон". Притежава категория за пантомима и алтернативен театър. Съосновател и председател е на сдружението "Другото училище – силата на българския дух". Съвместно с Медицински център "Авицена" разработва програмата "Комплексна медицина" за прилагане на методиката "Регресия на зачатието" в съзвучие с последните достижения на медицината и науката, като биорезонансната диагностика и други източни и западни практики.
Заедно с екипа на сдружението, инж. Ковачганев работи за развитие нивото на съзнание, организира семинари, лекции, прави лични консултации, помагащи на хората да осъзнаят целите на своето предопределение и начина, по който могат да ги постигнат.
Методиката му "Регресия на зачатието" свързва човека с духовната му програма, с народа и рода му, дава посока на развитие на междуличностните и социалните му отношения. Повишава интелекта и развитието на националното самосъзнание. Инспирира оздравителните процеси и справянето с проблемите, максималната реализация на потенциалните възможности у човека, насочвайки го да следва учителството на собствения си дух.
- Г-н Ковачганев, повечето хора днес се досещат, че идва време на драстични промени, защото старият свят си отива, започва нова епоха на всички нива. И като че ли животът започва да се оживотворява най-вече с познание, с осъзнаване смисъла на живота?
- Да, винаги новото е пред нас, но ние търсим комфорта в желанието си да променим старото. Защото човешкият мозък е така устроен, че да работи само с неща, които познава.
А новото идва като подсъзнателни импулси, които доста хора не искат да приемат и разчетат, затова се събуждат с главоболие. И потънали в пълно нехайство, бягат от отговорност, не искат да изпълнят личностната си програма.
Новото е в нас самите, но няма да го видим, докато не го направим. Мислите трябва да се материализират, а за това е нужна опитност, знания и способности. Без наука няма сполука, както е казал народът ни.
- Вие как виждате своя принос, своята духовна програма, с която сте дошъл на земята? Какво ново трябва да се "изкове" като разбиране, осъзнаване, като отношение към така тотално затрупалите ни проблеми?
- Всеки един от нас има дух, щом е жив, има и тяло. Така че всеки е духовен, но едва когато намери себе си, небесата му се отварят. Тялото си има своя програма и в нея се крие разковничето. Там са кодирани нашите въпроси, както и отговорите им.
Човек трябва първо да изгради собствената си личност, да реши фундаменталните си проблеми и едва когато неговите достижения се признаят от обществото и то има нужда от неговата опитност, тогава може да се намесва в обществните дела.
Иначе става така, че недораслите разболяват обществото от собствените си неволи, натъкмяват го към самите себе си. Ние сме народ и е време да го осъзнаем и да се събудим. Особено за верния прочит на историята ни. Трябват ни умни хора, които да решават и подреждат народните дела, а не тарикати и обирджии.
Има толкова много мъка по тоя свят, както е казал Моканинът, затова ни предстои много работа. Затова и аз се включвам в създаването на "Движение за социален хуманизъм", както и в доста неправителствени организации с духовна и екологична насоченост.
В науката също има още много какво да се направи, новото и там трудно се приема, цари кариеризмът. Науката и медицината трябва да вървят заедно и да се освобождават от закостенялостта, иначе ще продължават да се ширят спекулациите и шарлатанството, които морят и унижават прекрасния ни народ, който търси държавност, истината, справедливост, но е много търпелив.
- Какъв е приносът на квантовата психология в тази промяна? Възможен ли е масов квантов преход, скок, в друго ниво на съзнание?
- Всеки човек си има програма и ако не я изпълни, се разболява, духът му се стреми да напусне тялото. Квантовата психология е логиката на цялото. Кубрат Томов я наричаше "интегрално човекознание", бореше се за него, а новите идеологически вълни го пометоха, въпреки че беше гений, накрая си отиде като напълно непотребен, неразбран и неоценен.
Аз пазя негови книги, вестници и една папка с всички негови духовни постижения. Той ни предупреждаваше за подмяната на ценностната ни система, насърчаваше ни към осъзнаване. Но сега вече е късно за предупреждения, берем плодовете на безхаберието, хаоса, заблудите и илюзиите.
А квантовият преход е все още непознат за повечето хора, дори и най-малките крачки в тази посока са свързани със страх и нежелание за работа. Представата за квантово развитие стана особено актуална още след представянето й на световната общност и обнародването й от Петър Дънов в края на XIX век.
Но тя никъде не се изучава, дори преподавателите в университетите масово не знаят какво представлява струнната и суперструнната теория, какво е квантов компютър. Добре е поне, че има скок в осъзнаването на духовните общности, те най-живо се интересуват от квантовия преход, макар да нямат никаква реална представа какво е той. Масово се продават практики за манипулации и се разпространяват методи за обсебване.
Нашите цели са да развиваме личности, да се научат да се реализират, да носят отговрности и да създават семейства, да възпитават деца и да са бъдещите светлоносци в този неграмотен и объркан свят. Да знаят, че само преминалият през изпитания и страдания търси истината, само стигналият до края се съгласява да се учи.
Това е залегнало и в основата на методиката ми "Регресия на зачатието". Сега пиша и учебника по квантова психология, със заглавие "Отвъд решетките". Той започва с ролята на времето и пространството, с достиженията на науката и натрупаното човешко знание, според което основната цел е да откриеш човешкото в човека, да му помогнеш да се развие, да познае себе си, да благодари за възможността да влезе в живота на родителите си, да разбира децата си и да ги закриля, направлява. Да се правят хората щастливи на база достиженията и удовлетворенията, за да не бягат в някакви измислени светове.
- Що за състояние е болестта?
- Болестта е неприемане на тялото от духа. Връзката се прави от душата. Някои бъркат душата с духа и се наричат духовни, а се плашат за своите душички. Болестите са неизпълнени програми от зачатието.
Причините затова са много: неадекватност и липса на интелект, липса на ценостна система, т.е. на обществено съзнание - ниво на осъзнаване на обществото… Това трудно се осъзнава, защото няма всеобщи правила и хората не могат да се ориентират добре в океана от знания и манипулации.
За нас българите е малко по-лесно, защото черпим познания и от двата свята, и от духовния, и от физическия, но това хем е дар, хем болест, ако не го изпълним със смисъл и не се облегнем на интелекта си, който е скоростта за ориентация в непознатата обстановка.
Както и на връзката между двете проявления на енергията, изразявана чрез двата начина на работа на главния мозък. Затова той е отговорен за израстването ни в йерархията на съзнанието, за обръщането към самите нас и поемането на отговорност за пътя на нашето развитие. Затова той опазва системата ни от разпад чрез познанието, което убива всякакви заблуди, дава сила и мощ.
- Къде най-често грешим по този нелек път?
- Най голямата грешка, която води до тежки болести и душевен дискомфорт е желанието на хората да се моделират и да стват успешни. Никой не може да бъде друго, освен това което е. Истината е в това да откриеш себе си, не да се правиш на позитивно мислещ, да чакаш помощ от небето, докато си неспособен да решиш един елементарен земен проблем.
А в системите на цялото грешки няма. Всичко е строго подредено по време и място, стига човек да е готов да се опознае, а не да нагласява другите и света към себе си. Да не се подава на така често разпространяващите се сега манипулации.
А просто да повярва в себе си, да познае рода си, да почита народа си и чак след това да се оглежда от къде духа вятърът и какви щуротии носи. Ние сме най старият народ не само на Балканите, а и паралелна програма на друга една народност, но за това ще говорим, когато му дойде времето.
- Новата медицина на духовното познание и разбирането причините за болестите все повече набира скорост, нали? Именно чрез многото нови методики, ката тази на сдружението "Другото училище – силата на българския дух", на което сте председател?
- Моделът на "Другото училище" отдавна вече не е НПО. Някои търсят каруца, на която да се качат и да правят пари, без да са отговорни за последиците. На обученията наистина се разбират причините за болестите, какво е енергийно тяло и как то е едно цяло с материалното и как да се разчитат неговите импулси.
Няма двама души с една и съща програма, животът е уникален. Но всеки иска да види неговото в другия, че ако му хареса, да си го вземе. За да видиш себе си в живота, обаче, първо трябва да си свършиш работата, делата, за които си дошъл, т.е. да си извървиш правилно пътя.
- Вярвате ли, че пренастройването на лечителството на тези нови "релси" скоро ще стане масово явление? Или инерцията и съпротивата и тук ще си кажат думата?
- Няма да стане масово. Но се радвам на големия интерес от страна на лекарите и от доста технократи към нашата методика. Видял съм невероятни духовни възможности в много хора. Моля се за всеобщо проглеждане, но много вода ще изтече до тогава. Засега по един "комин" на къща стига. Един да разббере за какво става въпрос, той ще помага на цяла общност. Това е причината да не седя само в София, а да се отзовавам и на поканите ви.
Най-добре се учиш, когато те боли, когато страдаш и силно желаеш да направиш крачка в израстването си. А до единната мярка на всички неща – Истината – се стига, само когато се работи с реална информация и реални модели. Само тогава се постигат желаните резултати, т.е. истината за живота и света.
Интервюто взе: Лияна Фероли
