Да - тата, които значат Не! И обичта, която значи липсата й...

Да си изплачеш сърцето по някого, за да ти каже, че нямаш сърце.

Да изрисуваш 320 слънца по небето, защото на него му е облачно. А той да ти мрънка, че в картината липсвали облаци.

Да заповядаш на очите си да ослепеят за всичко, за да могат да видят възможно най ясно само едни очи… А от тези очи да ги гледа само едно презрение.

Да изгориш всичките си мечти, за да легнеш в облака дим и той да те вдигне в космоса. За да можеш оттам да изплачеш душата си, а човекът, за когото я плачеш, стоейки отдолу, да си разпъне чадъра и да ти се оплаче от лошото време.

Да се бориш за номер в сърцето на някого, който владее твоето. Без номерация!

Да обичаш не само със сърце, а с цялото си същество, превръщайки се цялата в това дундаво червено нещо, биещо и истинско, а теб да те обичат само с татуирано сърце…

Да помниш някого до разбиване на цялото ти съществуване, а той да е забравил, че съществуваш.

Да се изрисуваш цялата, след което сълзите ти да размазват боята по теб, защото далтонистът не забелязва цветовете на дъгата, които са те прегърнали цялата.

Да прекараш целия си живот в усилия от тежка категория, за да се превърнеш в идеалния подарък за рожденния му ден, а той да вижда само опаковката ти.

Да си безценна, но да дадеш да ти лепнат цената… за да не те вземе той, дори с намалeние!

… Ако можеш да отговориш с "Да" на всички тези "Да"- та…

Ако можеш да си до някого, въпреки тези "Да"- та.

Ако си представиш, че човекът до теб не ти отговори с "Да" и това не променя "Да"- то, написано в теб за него, тогава наистина… ДА, ти обичаш!

Автор: Таня Дачева