Герданче от жълъди

  • Сподели:
Герданче от жълъди
Видео на деня

Събота се събуди с онова чудесно, разливащо се усещане за топлина. Когато тишината звучи по друг начин. На уют. Когато ни връща някъде далече...

Там... в съботните утрини с аромат на развяващи се изпрани дрехи, щръби усмивки, луничави лица и блеснали усмивки. В скритите под леглото на баба ароматни ябълки за най-послушните.

В подрънкването на лъжиците, разбъркващи чая от мащерка, изсушенa и грижливо подреденa на букетчета. В шарките на бялата кърпа с две червени ивици и подредените върху нея чинии, в мехурчетата, излизащи от зелените туби с веро.

В цвърчащите пържени филийки в тигана. В набрашнените ръце, месещи курабийки. В шприцованите сладки с фъстъче в средата. В прекипялото мляко. В шарените капачки на домашното сладко от горски ягоди.

В герданчетата от жълъди. В бързото въртене на педалите на старото колело. Във фунийките със слънчогледови семки, в мрежичките за хляб, в омазаните с лютеница бузи, в радостта да гледаш "Ну, погоди".

Във веселите приказки, измислени по време на закуска. В парцелената черга на прага. В рецептите, разменени през оградата. В припряното подканяне за обяд, идващо от прозореца и преминаващо от едното ухо в другото.

В разглеждането на черно-бели снимки. Във всичко онова, което вече е тогава. В спомена за усмивките на онези, които вече ги няма...

Ех, развълнува се Събота... Заслуша се в кроткото дишане на все още дремещия свят и се усмихна. Време е да напише своята приказка днес. За герданче от жълъди...

Из "Малки приказки за всеки ден", Македонка Шутова