И този път ще стана, с гордо вдигната глава и усмивка на лице

  • Сподели:
И този път ще стана, с гордо вдигната глава и усмивка на лице

И какво като ме нараняват? Какво като боли до смърт? Какво от това, че се чувствам на моменти разбита, мъртва и студена отвътре?

Хиляди пъти ме убиваха и аз възкръсвах. Хиляди пъти ме бутаха, падах, но намирах сили да се изправя. И този път ще стана, с гордо вдигната глава и усмивка на лице, ще преминавам през мрака.

Ще черпя опит от грешките, натрупани през годините. Ще бъда мъдра. Ще бъда това, което аз искам, а не това, което другите очакват от мен. Няма да живея по чуждите правила, няма да се поддавам на чужди манипулации, няма да се моля. Няма да допусна унижението и подигравките на тези, които са под мен.

Отсега нататък избирам късмета за мой верен спътник в този живот. Той ще ми помага, той ще ми посочва пътя. А аз ще го следвам като слепец. Той няма да ми сложи прът в колелото, няма да ме бутне в пропастта.

Това съм аз - едно дете, което се хваща за всичко примамливо. Дете, на което всички обичат да се подиграват, защото е казало това, което мисли. Това, което чувства и начина, по който го разбира. Ще се боря, докато стигна върха, дори и цял живот да се мъча да постигна целта си.

Такава съм - непокорна, инатлива ако щеш ме наречи. Но аз няма да се променя заради нещо или заради някого. Няма да наруша Божията воля. Ще бъда себе си.

Неизвестен автор