Истината е в неизказаните думи, в жестовете, които сякаш не виждаме
От HighViewArt
А истината е там... между срещата на слънцето и луната.
Истината е в неизказаните думи, в жестовете, които сякаш не виждаме. В енергията ни, която пилеем в битки с нас самите и околните. В енергията ни, която пилеем в оплаквания. В енергията ни, която пилеем в борбата с предразсъдъците и общоприетите (погрешни) норми, за това кое е правилно и кое не, за да останем там където да сме одобрени.
Истината е там, в толкова "прости" неща, които май ни се струват по-сложни от "сложните" неща, които вършим ежедневно, дори в работата си.
А какво щеше да стане ако казвахме нещата, които са ни в мислите, без да слагаме етикети, без нападки. Просто да кажем - аз те харесвам, аз не се чуствам добре от думите ти, аз искам, аз съм щастлива, аз съм нещастен, аз обичам, аз не харесвам, аз мога, аз не намирам сили, аз имам нужда от помощ, аз имам нужда от прегръдка, аз мечтая.
А какво ще стане ако спрем за миг и видим как в небето летят бързолетите. Но не да направим бърз чек, а да видим наистина и да пуснем за секунди душата и мислите си да полетят с тях. Бъдете тук, сега. "Летете", говорете, давайте, искайте. Абе, хора, обичайте, смейте се, плачете, казвайте нещата, напсувайте, кажете ''не''.
Излезте на светофара и танцувайте, оплезете се на някое дете, което ви гледа, усмихнете се на някой симпатичен човек (мъж, жена), тичайте по някоя поляна, тичайте по плажа с разперени ръце към морето. Пейте с пълно гърло. Яжте с ръце. Ходете боси. Пуснете си анимация. Купете си балон.
Допълвайте списъка, направете си свой. Но живейте, дишайте, не си усложнявайте живота, до колкото може, не усложнявайте и този на другите.
Автор: Мария Тодорова за Истории от Гардероба
