Избрах да не мразя. Избрах да продължа. Избрах да живея.
От Нели Славова
Работя и тишината се прекъсва вместо от детски въпрос, от приятелка, която пише в месинджър.
Съвсем накратко историята е следната. Тя и нейният мъж се разделили преди много години и причината да се разделят се казвала Евдокия.
Евдокия родила дете от бившия мъж на моята приятелка, но я оставил, за да си го гледа сама. Дъщерята на моята приятелка и синът на Евдокия, са доведени брат и сестра.
Всички, както и самата Евдокия, очаквали от моята приятелка омраза. Презрение. Гняв.
Не само, че не мрази никой, но и правила опити да сближи двете деца, да прекарват време заедно и да се познават.
Другото, което е направила тази приятелка, е да поиска малко неочаквано, но с чисто сърце и добронамереност, данни за доставка от Евдокия.
В първия момент Евдокия се учудила, а приятелката ми признала защо прави това.
Иска данни за доставка, за да подари мартеничка на синът на Евдокия. Нещо малко, казва тя, но от сърце и жест на внимание.
Докато си пишели, Евдокия споделила, че в момента страда от депресия.
"Чудя се как са върна усмивката на бившата жена на бившия ми мъж", казва.
Моята приятелка наистина си е такава и за мен нямаше капка съмнение или повод за чудене.
Тя не може да мрази никой, защото не иска да мрази никой. Защото този, който мрази, разваля себе си и разболява себе си.
С какво ще ти помогне омразата?
Как омразата ще подобри живота ти или ще заличи дадени събития, думи, дела?
Аз разсъждавам по този начин, защото съм имала възможност да мразя, да обичам, да развявам флага на безразличието, да забравя, да простя или да живея така, сякаш определени хора не съществуват.
Знаете ли, родителите на моя съпруг не се интересуват от нашето дете. Нямат никакво отношение към него и не го виждат, нито чуват, защото това бе техен доброволен съзнателен избор, макар че ако ги питате, ще отричат до последно, че изобщо има нещо подобно.
В самото начало опитах да променя тази ситуация, тъй като не я възприемах за нормална.
После се гневях и мозъкът ми не побираше как "баба и дядо" могат да постъват по подобен начин.
После правих още опити. Разговори. Проявявах инициатива да имаме човешки отношения.
Всеки мой опит биваше обречен на провал. Понякога за седмица, а друг път за няколко месеца. Така и не се изградиха нормални, топли, добри отношения. Така и никой не направи необходимото, за да опознае мен и детето ни.
Така и сигналите, които изпращах, думите, които казвах и емоциите, които влагах - не се разбираха или се тълкуваха погрешно.
Е. Настъпи най-очакваното нещо на света. Промених се.
В реда на нещата е да не оставаш същия, а да се развиваш и променяш.
Помъдряване го наричат някъде. Аз го наричам просто умора.
Мъжът ми все ми повтаряше, че не иска родителите си в нашия живот и най накрая успях да разбера защо.
Към днешна дата пред вас стои един човек на когото не му пука.
Извървях стъпките.
Минах етапите.
Изпитах фазите.
След фазата на безразличието идва една чудесна фаза, която обаче за да се появи, изминаваш много трънлив път в чувствата си.
Та тази фаза е да пожелаеш на хората, които са те наранили - да бъдат живи и много здрави.
Това пожелавам на родителите на съпругът ми - да бъдат много здрави и щастливи и все така далеч, далеч от нас. И физически и духовно.
Не им мисля лошото. Не им се сърдя. Не ме вълнуват. И докато пиша тези редове се улавям, че се усмихвам. Да, радвам се, защото и аз като бившите пушачи, помня датата на своята промяна. Преди малко повече от две години аз си обещах, че тази тема вече за мен е приключила и тя приключи с усмивка и победа.
Да, победих.
Най-голямата наслада е тази победа да се възвисиш.
Убедена съм, че от мен също се очаква да ги мразя и презирам, да не ги понасям, да не ги дишам. Ще ви разочаровам, но такова нещо няма.
От мен се очаква да се ядосвам, че те обичат другото си внуче и се интересуват от него, а от нашето дете - не.
Пак ще ви разочаровам, но тази тема не ме интересува.
При мисълта, че можем да имаме отношения, започвам да се изпотявам. При мисълта, че може да има обрат - треперя.
Не искам нищо да се променя. Искам нещата да си останат такива, каквито са, защото има причина да са това, което са.
Омразата не ми принадлежи.
Само истински извисените хора могат да разглеждат ситуациите по този начин. Това казах и на моята приятелка, от която се очаква да бъде лоша и отмъстителна, вместо да подарява мартенички.
И аз правих подаръци. Не един. Никой нищо не оцени, но сега като обърна поглед назад - се радвам, че съм го правила и не съжалявам.
Тази година Прошка или Сирни Заговезни се пада на 6-ти март 2022 година.
Пожелавам ви да достигнете такова ниво, в което да не се изпълвате с омраза, болка, гняв, оскърбление към никого. Не заради друго, но вредите на самите вас.
За да простиш, забравиш и продължиш напред обаче, се иска много повече сила и харектер.
Аз успях.
За останалото има Бог да го преценя и съди.
