Какво подтиква хората към гняв и завист
Има хора, които през по-голямата част от своя живот се чувстват гневни и недооценени, а яростта която отключват е допълнение към завистта, която чувстват към другите. Тази завист е породена от непрекъснати сравнения спрямо живота на останалите хора и техния собствен.
Когато забележат някаква липса в живота си, те започват да искат това, което другите имат. Завистта идва и от факта, че съдбата е дала на едни повече материални блага, а към другите не е била толкова благосклонна. Гневът, който отключват тези хора го проявяват, чрез хаплив сарказъм и с идеята да сразят другия човек, и чрез остър език, да обърнат резултата в своя полза.
Начина, по който критикува, недоволният от живота човек е особено болезнен за другите, защото обикновено за черногледия човек не съществуват никакви граници и в изблик на гняв е способен да изсипе куп обвинения и нападки. Дори и без да има основателна причина, той просто се нуждае да подхрани своето его и самочувствие, независимо какви средства ще е нужно да използва, за да го постигне.
Гневът може да се отключи спрямо хора, които недоволният човек смята за преуспели или по-добри от него. Този човек е напълно обеден, че неговото страдание е по вина на останалите хора. Непрекъснато се чувства провокиран от тях и за него е изключително трудно да вникне в собствения си образ и личност, да разбере точно откъде се поражда този негов гняв и че причината се крие в самия него.
Човекът, който мрази целия свят, е склонен да иска съвети от другите хора, но само и единствено за да ги отхвърли, защото мнението на останалите хора не е от особено значение за него.
Този човек смята, че е над нещата и дори ежедневните задачи, които трябва да свърши ги отхвърля, тъй като е под достойнството му. Да, гневните и завистливи хора поставят на пиедестал собственото си достойнство, но единствено като оправдание да си измият ръцете и да не правят нищо, да не се натоварват - нито физически, нито психически.
Гневният човек обича да прави непрестанни сравнения между себе си и другите от сорта на: ‘’Той се облича по-стилно от мен. Тя е много по-красива от мен. Той е доста по-богат от мен“.
Животът на завистливия и гневен човек преминава в постоянни сравнения спрямо нещата, които другите притежават, а на него му липсват и това още повече подхранва неговия гняв към останалите хора, тъй като чувства, че животът и съдбата не са особено честни с него.
Този човек не успява да направи разлика между драматичните емоции и реалните чувства. Той чувства непоносимост към баналните човешки чувства и затова пресилва своите емоции и на свой ред включва драматични действия, ненормални фантазии, както и нестихващо чувство за постоянна загуба.
За разгневените и завистливи хора е трудно да намерят правилния път към истинското щастие, защото през по-голямата част от живота си, те са обладани от чувство на гняв, обида и самосъжаление.
Как този гневен човек, може да се промени
Промяната ще настъпи, когато този човек се научи да приема загубата бързо, след което да продължи напред, вместо да я премисля стотици пъти и в себе си, да таи злоба, омраза и ненужен гняв. Когато разгневеният човек спре да се самовглъбява, когато в животът му е настъпил труден момент.
Той трябва да разбере, че не е нужно да въвлича останалите хора в своите ненужни изблици на гняв, а сам да намери причината, която провокира недоволството му към живота.
Този човек трябва да разбере, че има и други чувства, освен завист, злоба, гняв и те са значително по-благоприятни за него. Той трябва да приеме тъгата, но да е готов и да почувства любовта, защото в този свят не всичко е само черно.
Той може да усети промяната, когато спре да се сравнява с останалите хора и успее да се вгледа в самия себе си, след което да открие и добрите черти от своя характер, външност и излъчване.
Той задължително трябва да спре да се чувства недоразбран от останалите, както и недооценен, защото всеки сам изгражда своя път в живота и човек е господар единствено на собствената си съдба. Проумее ли този факт, той ще може да погледне света по различен начин.
Трябва да се научи да изпитва и по-различни чувства от гнева, като например гордост, че е могъл да помогне на някой, който е имал нужда от подкрепа, защото всеки човек страда и изпитва болка. Затова трябва да излезе от своя образ на вечния многострадалец и да се огледа около себе си.
Той трябва да спре да търси недостатъците, както в себе си така и в останалите хора. Когато се научи да вижда качествата и положителните характеристики на своята личност, той ще се почувства по-добре и ще успее да пречисти съзнанието си от всичките гневни товари и нереални преценки, които е имал до момента за света и хората около него.
