Калта най-често не е лечебна

  • Сподели:
Калта най-често не е лечебна

Не мога да отрека, че калта има лечебни свойства, но това е в буквалния смисъл на думата, обаче когато дойде до метафората, изобщо не е нещо, което ни помага. 
Токсични отношения с приятели, провали, смущения… Всичко това би могло да бъде оприличено с кал. 

Когато биваме подложени на обиди, подигравки ние затъваме все по-надолу. Може би ще се объркаме, че това е калта, това е пречката и ако само се отделим от средата ще се измъкнем. Но това е само предпоставката за съществената кал - самосъжалението. 

Единственият начин да спрем да пропадаме надолу към бездната е да се осъзнаем и да спрем да си даваме оправдания. 
Калта винаги ще бъде там и ще ни чака, това е сигурно. Веднъж обърнем ли се към нея, оставаме там за дълго. 

Лепкава, мръсна… Така бих оприличила и самосъжалението. Мразиш се, усещаш кожата си лепкава, не можеш да се погледнеш в огледалото, ала в един момент ти става прекалено удобно там, настаняваш се и те е страх да излезеш на светлина, да осъзнаеш кой е виновен всъщност, защото през цялото време вътре, дълбоко в себе си си наясно. Стоиш си там и затъваш, затъваш, затъваш… 

Няма кой да ти помогне, няма кой да ти подаде ръка. Не става така. Сам трябва да се набереш и да се издърпаш. Но преди това е осъзнаването. То е най- тежко.

Разбираш в какво си си превърнал и виждаш как всичките ти предишни амбиции и мечти са станали на пух и прах, няма ги. Това е границата, ако успееш да я прескочиш, излизаш на повърхността, ала ако не успееш, затъваш още повече, оставаш там за още време, до следващия опит. 

Кал. Колко проста дума, но с толкова дълбоко значение. При нас също е така, отвън изглежда толкова просто, но вътре в нас, в главата и душата ни е много по-сериозно. Ако се замислим разбираме, че затъваме в калта единствено и само заради нас самите. Няма нищо страшно, стига да осъзнаваме какво всъщност се случва. Вярата, вярата в нас е салът, появил се на хоризонта, докато ние се давим в пръстта и водата. 
 

Предлагаме ви и: В трудните моменти се познават истинските хора

Бавно научавам, че не трябва да реагирам на всичко, което ме дразни

За да намерим щастието, трябва да го потърсим вътре в себе си