Кои различия си струва да пренебрегнем и кои не
От Нели Славова
Има различия между хората, които могат да бъдат пренебрегнати, преодоляни, не са съществени различния и по никакъв начин не биха били пропаст между тях.
Между мъж и жена, между съпрузи, между две приятелки или между двама мъже.
Да кажем единият човек обича салата домати с моцарела, но другият мрази домати и обича да яде зелена салата с риба тон. Преодолимо различие. Несъществено. Не носещо дискомфорт.
Да речем жената обича да чете криминални романи, а мъжът си пада по художествена литература.
Ти си къпеш косата с шампоан и балсам, аз се къпя само с шампоан. Ти харесваш кампари, аз обичам чай.
Е, и? Това е готино. Не може да виждаме света като насекомо.
Всеки може да седи на общата маса или диван и да се радва на живота от двата му края, но в мислите си и начина на разбиране на света - ние стоим на една и съща плоскост, при това здраво закрепени.
Има такива различия, които са интересни за наблюдение и всяко ново следващо, те кара да се влюбваш още повече в приятеля, в мъжа, жената, в ближния.
Различния, които те учат на нещо - ти да почерпиш от мен, аз от теб.
Да си бъдем полезни, да се издърпваме всяка и всеки напред, и нагоре. Ти можеш да ми разкажеш нещо за планината, аз ще слушам с интерес и после ще добавя нещо за морето. Ще се гоним. Ще се допълваме. Ще се настигаме. Но какво става, ако непрекъснато се разминаваме?
Ти можеш да ми обясниш нещо за професията си, която ми е непозната, но пък я обичаш, а аз ще ти разкажа на свой ред повече за моята работа.
Има обаче и такива различия помежду ни, които не можем да преодолеем, поради изначални ценности, вътрешни особености, разбиране как да се живее живота и как да функционира. Различия за добро и лошо. За правилно и грешно. За справедливо и несправедливо. Различия в морала и компаса.
Говорим за случаите, в които дори и компромис е невъзможен и немислим.
Говорим за случаи, при които не ви дели салата с домати, а огромни житейски бариери, заради които вие не можете и не трябва да функционирате заедно, защото един от двама ви ще се разболее. Защото някой ще страда. И това ще е този, който първи е помирисал различието.
Аз например винаги съм вярвала в убеждението, че отношенията трябва да носят общо усещане за спокойствие. За доверие. Не мога да сложа на едно място добрите отношения и вечно седящата у теб задна мисъл, зла задна мисъл.
Добрите отношения тотално изключват от същността си ние непрекъснато да поставяме под въпрос думите, изреченията и действията си. Дали сега са били честни? Дали се казва тук истината?
Дали нещо се премълчава?
Дали успях някой в нещо да убедя?
Твърде зряла и умна съм, за да пренебрегвам това. И все повече нямам време за глупости и ''спасяване''.
