Колко често още първата трудност е способна да ни откаже от това, което искаме, в името на познатото?

Момчето много искаше коте. В неговите представи да имаш коте означаваше: да си има приятел, приятелят му да го слуша винаги, да не му създава неудобство, да е до него винаги когато  има нужда, но когато няма нужда да не го притеснява, никога! 
Разбира се, неговите родители се опитаха да му обяснят и да го подготвят  и за не много светлата страна от съжителството с коте. Но, както всичко, което все още не е преживяно, му изглеждаше далечно и мъгляво.

След дълго чакане, котето се появи в живота му. Радостта беше неописуема. Всичко беше подготвено - купичка за храна, шампоан за къпане, котешка тоалетна.. Все неща от първа необходимост, не за котето. 
И ето го.. малко коте, на 3 месеца. Спи, яде и играе. Играе  през ноща, защото котките така правят. И тогава, след първата нощ с новия си приятел, момчето беше изтощено и много раздразнено. Заяви,че иска котето да бъде върнато, че няма да издържи да се страхува още една нощ от звуците, които котето създава, защото го ужасяват. Целия ден гледаше на котето като на враг, който е дошъл в живота му  да го кара да страда. Беше забравил, колко много беше го искал това коте. Една нощ неудобство беше достатъчна да изтрие моментите на радост, които преживя с него - игрите, смеха, къщата, която му направи от кашон и която му обзаведе с мека завивка и котето много хареса, мъркането и галенето, закачките с малките лапички... 

През този ден момчето  беше умислено и много объркано. Вечерта заяви на баща си, че иска котето да бъде върнато преди да започне втората нощ. Баща му му даде време да помисли до следващия ден - да помисли за желанието си да се откаже още при първата трудност,  да провери дали нещо няма да се промени в него през тази нощ и тогава да съобщи окончателното си решение.Плака.. После се успокои.. Наблюдаваше котето с крайчеца на окото си.. Тогава реши да поговори и с майка си.. Каза, че котето му е много сладко и миличко, но как може едновременно с това и да не го иска... Не разбираше как може да иска и да не иска нещо и то по едно и също време. Тогава майка му му каза, че всъщност обикновено е така, когато човек е поставен пред избора за промяна.. 
Ето защо, той трябва да направи избор. Ако реши да върне котето, ще му е тъжно известно време,след като котето вече не е при него, защото ще се сеща за хубавите моменти и за един приятел, който е можело да има, но след това всичко ще се върне по обичайния си и познат  начин. Докато я слушаше, очите му се насълзиха.
Ако реши да задържи котето,продължаваше тя,  ще трябва да се раздели с това, с което е свикнал. Да намери начин да приеме и тази страна от живота с коте.  Страна, в която няма само да получава, но ще трябва и да дава - внимание, време, мисли. Но в крайна сметка това, което ще получи е приятелство. А благодарение на това приятелство ще му се наложи да преодолее  страховете си - в случая на едно 7 г. дете, да не се страхува от тъмното и от онова което се крие там.. . 
То попита майка си, ами ако реши да върне котето, дали това ще  натъжи нея и баща му. Тя му отговори, че каквото и решение да вземе, пак ще го обичат и подкрепят, защото изборът си е негов и той ще носи последствията му. Това го успокои.
Мина и втората нощ. 
На сутринта момчето съобщи, че иска да преодолее страховите си... 
Беше решило, котето да остане...
---
Защо когато сме изправени пред избор, сме склонни повече да мислим какво ще загубим, а не какво ще спечелим или най-важното какво ще дадем?

Защо по-често предпочитаме "комфорта" на блатото - застоялата вода, тинята, всички твари, които живуркат там, но с привидно гладката си повърхност, пред реката, морето, океана..?

Колко пъти, макар и възрастни сме всъщност момчета и момичета на 7 г., които се страхуват от тъмното?  А в тъмното сме пак ние...

Колко често още първата трудност е способна да ни откаже от това, което искаме, в името на познатото?

Доколко изборът е избор, ако е свързан с очакванията на другите и страхът ни да не бъдем отхвърлени?

Доколко в нашия живот е имало някой, който да дава думи на нещата, които не разбираме и е бил там с нас и въпреки нас  изправен и приемащ  избора ни?

Автор: Милена Рангелова, личен блог.