Лафонтен: Момчето и учителят
Във този разказ аз ще ви покажа пак
поуките ненужни на един глупак.
Едно момче, само играейки край Сена,
внезапно цопна във водата ù студена.
По божа милост там израснала върба
след бога го спаси от лошата съдба:
за клон се улови неволният удавник.
Минаваше оттам един суров наставник.
"На помощ!" – викна му момчето в този миг.
Учителят, дочул отчаяния вик,
наместо да изтича, без да чака,
взе да го хока: "Ах, маймуно ниеднà!
Я гледай го къде се е заврял простака!
Гриж се после ти за този хаймана!
Родителите са наистина нещастни
с подобен вид немирници опасни.
Що главоболия! Тях, тях оплаквам аз!"
И малкото момче измъква чак тогаз.
Ведно с наставника коря и други хора,
че всеки критикар, бъбривец и педант
ще се познай в това, което тук говоря:
зер наспорил ги бог такива цяла сган
и пълнят те света отдолу, та догоре.
Във всяка работа те мислят само как
да си почешат хубаво езика.
Хе, от премеждие спаси ме, друже драг,
па после дръж ми проповед велика!
Из: "Басни за деца" от Жан дьо Лафонтен, издателство "Колибри"