Лимонада за душата

  • Сподели:
Лимонада за душата

Ако животът ти поднесе лимони, направи си лимонада!

Но КАК точно се прави лимонада, когато животът ти поднесе лимони?

Това беше въпрос, който много силно ме вълнуваше, когато бях сбърчила лице от киселостта на лимоните, които животът ми беше поднесъл (а те сигурно не са и от най-киселите). "Много е лесно да се каже, но никой не казва как да се направи" – мислих си аз.

Как когато ти е зле и се чувстваш един объркан и безсилен човек, да извлечеш най-доброто от това и да превърнеш болезнения си опит в нещо полезно за личността си, как от травмата да направиш триумф.

Облъсквайки се тук-там, аз донякъде намерих своя си път и своите си ползи. "Това, което не ни убива, ни прави по-силни" – ето друга популярна мисъл, която всички харесваме и цитираме, но когато животът ни поднесе възможност да станем по-силни, осъзнаваме колко трудно е това.

Преди да станем по-силни, трябва да минем през фазата "ще ме убие ли, няма ли да ме убие" или през най-киселото на лимоните. Тогава е най-трудно да вярваш, че от всичко преживяно, накрая може да излезе нещо добро. В тези моменти всички ние търсим "рецепта".

Съдейки от моя опит относно рецептите по повод душевни терзания, най-важното е да не изпуснеш нито една стъпка, нито една съставка. И да дадеш достатъчно време на своето творение да се сготви…

Сега мисля да ви представя моя метод за отговаряне на въпроса: КАК от лимоните да си направиш лимонада?! Като първа стъпка реших да потърся споделени рецепти и преживявания на хора, на които вече са им били поднесени лимони (или сами са си ги набавили, защото често това е случаят) и са успели да ги превърнат във вкусна и полезна лимонада.

Та, така, рецепти хиляди. Колкото и вкусове. От всичко, което видях, ми се струва, че основните разлики между рецептите всъщност се състоят в "подправките". Просто някои темпераменти предпочитат лимонадата им да е по-пиперлива и са добавили джинджифил, други пък си падат по наситените кисели привкуси и са запазили лимонения сок по-концентриран, трети харесват сладостите и са добавили повече мед или захар. И цветовете на лимонадата могат да бъдат най-различни, както и възрастите, в които сме се срещнали с нея. Но в основата си лимонадата си е лимонада.

Ето защо извадих една що-годе основна рецепта, която ми се ще да споделя с вас.

Лимонада

- 2 ч.ч. захарен сироп

- 2 ч.ч. пресен лимонов сок

- 10 пресни стръка мента

- Резенчета лимон

Начин на приготвяне:

Налейте лимоновия сок в кана и добавете студената вода. Добавете една чаша от захарния сироп и стръковете мента и разбъркайте. Опитайте и ако е нужно добавете още захарен сироп. Разбъркайте добре и добавете няколко кубчета лед. Отгоре сложете няколко резенчета лимон.

Ето я тази простичка рецепта. Ето така се прави лимонада.

А когато животът ти поднесе лимони, събери им горчилката, събери им цялата киселост и я сложи в съд. В стъклена каничка. В твоята стъклена каничка, от твоята кухня, от твоята крепост и твоя дом.

Огледай я тази киселост, опитай я. Вкусът е толкова силен и натрапчив, но в този сок плуват онези витамини, които ще укрепят тялото и душата ти, ще ги направят по-силни и по-устойчиви на бурите на живота. Този сок е сокът на живота, който оцелява.

Когато си в киселостта, тя не ти харесва. Идва ти да я изплюеш, да я махнеш от себе си, но често ситуацията ни е такава, че или трябва да се удавим в нея, или да я превърнем в лимонада. Реалността се живее, не се бяга, реалността се хваща и от нея се оформя най-доброто за момента нещо.

Да си в киселото е много трудно, насълзяват ти се очите, замъглява ти се погледът, обръща ти се стомахът. И ако не е студената вода да те опомни, може да си останеш там. Затова студената вода е неизменна част от рецептата за лимонада. Тя ще те отрезви, ще стегне мускулите ти, ще вдигне адреналина и ще си готов/а за действие. За скок, за борба, за бягство – за движение.

Струва ми се, че ролята на студена вода може да играе някое наше осъзнаване. Много често се забъркваме в каши до шия, защото затваряме очите си за начините, по които действаме и по които другите действат, за вярванията, които имаме за себе си и за света, за чувствата, които бушуват в нас.

Затова в тези моменти изключително важна роля играе студената вода на осъзнаването. Това е най-първата стъпка в приготвянето на лимонада, която не само ни стяга за действие, но и осезаемо разрежда киселостта на лимоновия сок.

Така се засилваме постепенно и към следващата стъпка – да повярваш във възможната сладост и на това, че имаш потенциала да я внесеш отново с живота си. Дори за най-големия любител на силните вкусови усещания неподсладена лимонада ще е изпитание за сетивата.

Затова, за да стане лимоновия сок приятен, има нужда от малко сладост, от малко захар. Захарта, която ни дава надежда и вяра, че я има и другата страна на живота, колкото и да ни е кисело сега.

Именно тя – сладостта на надеждата – е една от основните съставки на лимонадата. Ако нея я нямаше, как изобщо щяхме да имаме сили да превърнем киселия лимонов сок в такава напитка на блаженството?

И ето идва ред на ментата, на зеленинката в нашата лимонада. Ментата придава един особен свеж дъх. Дъх на земята, от която сме произлезли, дъх, който успокоява и сякаш нашепва: "Всичко е наред, и това ще мине".

За да минеш възможно най-безболезнено през дадено преживяване, безспорно е нужно спокойствие. Именно то ти позволява да бъдеш търпелив и да дадеш достатъчно време на себе си, толкова, колкото е необходимо, за да излизаш постепенно от киселостта, започвайки да забъркваш лимонада.

Последните съставки на тази класическа рецепта за лимонада са особено важни – резенчета лимони и кубчета лед. Именно те изострят сетивата ни и услужливо ни напомнят за лимонения сок, от който сме тръгнали, студената вода, с която сме били облети и прекрасната лимонада, която сме сътворили.

Нека не забравяме колко полезна е тази лимонада и сме благодарни за лимоните, които са ни били поднесени!

Автор: Валерия Иванова / myvelikoturnovo.com