Малко самодоволно предложена проза за пропусналите

Малко самодоволно предложена проза за пропусналите:

1. Уилям Мейкпийс Такъри, "Панаир на суетата" и "Книга за снобите", за да няма особено големи изненади в живота;

2. Дж. Р. Р. Толкин, "Властелинът на пръстените", за възпитание на героизма, любовта към природата, добрите обноски и чувствителността;

3. Франк Хърбърт, "Дюн" (само първия роман), за възпитание на чувството за екзотика, героизма и непукизма;

4. Луций Аней Сенека, "За твърдостта на мъдрия" и "За благодеянията", за възпитание на героизма, пък и човек трябва да е чел поне нещо от римляните и гърците;

5. Новият завет, за всеки случай;

6. Георги Марков, "Задочни репортажи за България", за възпитаване на праведна омраза срещу изродите;

7. Умберто Еко, "Името на Розата" и "Махалото на Фуко", за интелигентност и хумор;

8. Никос Казандзакис, "Капитан Михалис", "Алексис Зорбас" и "Рапорт пред Ел Греко", за възпитание на радостта от живота;

9. Рамон дел Вайе-Инклан, "Сонати", за възпитание на умението да се влюбваш;

10. Роджър Зелазни, "Господарят на светлината", "Господарят Демон", първите пет части на "Хрониките на Амбър", за възпитание на мечтателското чувство за красота;

11. Бари Хюгарт, трите романчета за небивалия древен Китай, за възпитание на чувството за хумор;

12. Ръдиард Киплинг, "Книга за джунглата", за чисто удоволствие;

13. Ямамото Цунетомо, "Хагакуре", за култивиране на жестокостта към другите и към себе си;

14. Робърт Грейвз, "Златното руно", за запазване и развитие на магическото съзнание;

15. Андре Мороа, "Мълчанията на полковник Брамбъл", за навременно лечение на чувството за великобългарска неповторимост;

16. Артуро Перес-Реверте, "Учителят по фехтовка" и "Хусарят", за драматизъм, трагизъм и от старомодност;

17. Франс Бенгтсон, "Червеният змей", за вкус към добрите исторически романи и викингската весела дебелащина;

18. Гийом Аполинер, "11 000 камшика", от претенциозност и за пънкария;

19. Милорад Павич, "Хазарски речник", за малко загадъчност.

Всичко това го има на български. И е доказателство, че англоезичната литература не може да се пренебрегва.

Автор: Манол Глишев