На хората, които...
На хората, които се появявиха в живота ни и ни научиха какви не трябва да бъдем.
На хората, които ни научиха с какво не трябва да се примиряваме.
На хората, които превърнаха живота ни в ад, а след това ни оставиха сами да се оправяме.
Благодарим!
Без вас нямаше да бъдем това, което сме.
Благодарим за всичко, през което ни прекарахте с цел лична изгода - ако не го бяхте направили, щяхме да си останем все така наивни.
Благодарим, че предавахте доверието ни не веднъж - ако не го бяхте направили, щяхме да продължим сляпо да вярваме на всяка дума, без да търсим действия.
Благодарим, че ни накарахте да се срамуваме от самите себе си - ако не го бяхте направили, нямаше да се гордеем толкова силно с това, което сме в момента.
Благодарим, че потъпкахте всичките ни принципи - ако не го бяхте направили, нямаше да се научим да ги отстояваме.
Благодарим, че се отнесохте с нас сякаш сте ни намерили на улицата - ако не го бяхте направили, в момента нямаше да имаме реална представа за стойността си.
Благодарим, че не повярвахте в мечтите ни - ако не го бяхте направили, нямаше да съумеем да вярваме сами в тях.
Благодарим, че омаловажихте идеите ни - ако не го бяхте направили, нямаше да се научим сами да ги реализираме.
Благодарим, защото ако не се бяхте появили тогава, може би те първа щяхме да минаваме през всичко това.
А колкото по-рано, толкова по-добре. Поне в това отношение.
