Не е есен тази нощ...
Не е есен тази нощ, не е есен -
само листата са жълти, а мирише на лято,
на някакво дъно солено и мокра плесен,
на шарени птичи пера от преминало ято.
Навярно е сън, защото брегът е под мене -
прегърнат щедро от светлини далечни и звездни,
които се спускат отгоре по облачен хребет
и падат направо в отвора на люшнати бездни.
И туй, което бе вчера, приижда полека,
и пясъкът хруска под нашите мокри сандали,
и някакви сини надежди полюшват звънчета,
и клони разсичат простора с зелени кинжали.
И свирка на кораб отнася октомври нататък -
в очите ми слънце, росилек в тревата извира…
Сезонът, наречен Любов, се завърна в миг кратък,
изпълвайки земния свят с друг рисунък и сила.
И аз съм частица от него и ти си до мене -
все тъй неподвластен на времето скоротечно,
все тъй доверчив, все тъй простодушен и земен…
че мисля си: всичко, което се ражда в сърцето,
е вечно.
