Не стой в черупката си, излез от зоната на комфорт
Ако прочетете книга, статия или интервю, свързано с личностното израстване, едно от първите неща, които ще ви се набият на очи е "зона на комфорт". Не е някаква тактика на учителите по самоусъвършенстване, а реална съставка от рецептата за успеха.
Бог обича смелите и не напразно. И защо точно тях, замисляли ли сте се? Защото те се доверяват на неизвестното, понякога стрелят на сляпо, рискуват като избират действието, но това, което ги обединява е, че винаги преодоляват страха.
Всички ние живеем в страх, а един от най-големите е този от неизвестното. Ето тук се разкрива и цялата сложност със зоната на комфорт. Докато си в черупката всичко ти е познато, знаеш какво може да се случи, спокоен си, че всичко ще бъде наред.
Но дори при мисълта, че трябва да излезеш от нея, те изпълва притеснение. Все пак ти не знаеш какво има извън черупката, може да е нещо лошо и опасно, разбира се първо това ще мине през мислите ти. Може би поради това се страхуваме толкова от смъртта…
Всеки познава това чувство, важното е, че не всеки успява да действа въпреки него. На топло в черупката можем да подхранваме негативните илюзии за света навън, да се залъгваме, че не сме готови и сега не е моментът. Но истината е, че всеки един момент, в който си жив, е подходящ.
Тук се явява образът на майката, която ни казва, че колкото по-рано си напишем домашните, толкова по-рано ще излезем да играем. Така е и с всичко останало, защото ако губим време в това да се самозалъгваме, защото не ни е комфортно и се страхуваме, ще изгубим и времето да се наслаждаваме на това, което сме постигнали, защото сме се осмелили. А повярвайте ми, за да успееш, трябва да те е страх и ти въпреки това да го направиш, защото това е единственият начин да полетиш.
За да заякнеш извън черупката ще ти се наложи сам да се топлиш, сам да се бориш, сам да намериш начин, но благодарение на това ще израснеш, ще усетиш, че имаш криле и ще се осмелиш да ги използваш. Страхът ни прави роби на простотата, ограничението и малкия живот, ето защо успяват тези, които мечтаят.
Те може да искат нещо безумно, но наистина го желаят и в това положение любовта винаги побеждава страха, кара те да действаш без да мислиш, да се довериш, да рискуваш и докато се усетиш, вече си извън зоната си на комфорт.
Твоите страхове, тези на родителите ти, на близките ти - всички държат черупката затворена, но за да си свободен, трябва първо да полетиш. А за да полетиш, трябва първо да заякнат крилете ти.
Ето затова ти е необходимо излизането от зоната на комфорт – за да се научиш, да осъзнаеш, да си докажеш, че можеш сам и да полетиш… докато стигнеш до следващата бариера, която също ще се наложи да прекрачиш.
