Недялко Славов: Книгите, които ме промениха
Поет, белетрист, драматург - така най-кратко може да представим Недялко Славов, който е едно от най-ярките имена в съвременната българска литература.
Недялко Славов е автор на пет романа ("Фаустино" (2010); "Вертиго" (2012); "Портрет на поета като млад" (2013); "432 херца" (2015); "Камбаната" (2016), сборникa "Филипополски разкази", четири пиеси и десет поетически сборника.
Недялко Славов е носител на повечето големи литературни награди у нас. Творбите му са преведени на английски, немски, руски и гръцки.
Част от книгите, които промениха Недялко Славов:
1. Романите на Владимир Набоков - "Дар", "Покана за екзекуция", "Защита Лужин"
Недялко: "Чудовищен ум. Сетива на върховен хищник. Любим, най-любим. Първоучител."
2. "Ана Каренина" от Лев Николаевич Толстой
Недялко: "За Толстой няма човешка тайна. Нямам представа как е доживял дълбока старост с тая гениална тегоба."
3. Романите на Жорж Сименон
Недялко: "Писател, бродещ с фенер из мрака на подсъзнанието ни."
4. Поемите "Пияният кораб" от Артюр Рембо, "Зона" от Гийом Аполинер, "Пизанските кантоси" от Езра Паунд, "Любовната песен на Джон Алфред Пруфрок" от Томас Ст. Елиът
Недялко: "Всичко в модерната поезия след тях е тяхна имитация."
5. "Хоро" на Антон Страшимиров
Недялко: "Кълбовидна мълния. Ненадмината по експресивност книга в българската литература."
6. Поезията на Биньо Иванов и Иван Методиев
Недялко: "Биньо Иванов е поетичен феномен. Собствен език в българския език. Иван Методиев е природна форма. Каменна морена. Сталактит. Река. Облак. Горски кос. Свързваща словесна брънка между Великата природа и човека. Щастлив съм, че бяхме приятели."
