Открий ме, времето ще си отива без теб

Открий ме

Времето ще си отива без теб.

Неусетно.

Ще спира, ще почва.

Ту тук, ту там.

Наникъде ще е животът.

Пътища съдбата ще предлага,

Само единия твой път ще забрани.

Без начало, без край.

Да тръгнеш не ще можеш.

А само него ще виждаш.

Без теб, без мен ще живееш.

Деня ще загубиш.

Нощта не ще познаеш.

А времето ще се лее ли, лее.

А ти в бездната на отсъствието ми,

без вход, без изход,

ще вървиш напред,

с поглед назад отправен.

Към мен, към спомен забравен.

Но не ще ме има там.

От чудеса ще си заобиколен,

а не ще ги забелязваш.

А аз... аз ще те търся навсякъде,

но не ще те намирам.

Милиони светове ще обиколя,

милиони години ще изхабя.

С едничката цел, теб да намеря.

Времето неуморно ще си тече.

Безспир.

Ще го проклинам вовеки,

защото така и не ще те откривам.

И ден ще дойде,

аз без сили,

изкачила поредния връх,

ще седна на камък студен

и ще погледна красотата пред мен,

ще поема дълбоко дъх

и най-после ще се откажа.

Ще осъзная, че понякога

няма смисъл.

Ще осъзная, че търсейки те,

съм те губила.

И себе си забравила.

Ще осъзная,че понякога

времето не ни е враг.

И така ще остана там.

Дом ще построя,

с времето ще се сдобря.

Ще те чакам там,

където времето ще е спряло.

Ще го оставя то да реши

дали ще тръгнеш насам.

Към мен.

Ще се надявам

да прати знак към теб.

А ти ще го познаеш ли?

Ще видиш ли пътя?

Ще ме откриеш ли някога?

 

Енис Рами