"Отвътре навън" по тънката червена линия между филм на Pixar и решаването на конфликти
"More than a feeling" - популярната песен на групата "Boston" се скрепя като с лепило към последния филм на "Пиксар" (Pixar) "Отвътре навън", за да представи емоциите като "повече от чувства".
"Отвътре навън" е филм, предизвиквал оживяване на дискусиите в света на психолозите, терапевтите, психиатрите или простите любители на анимацията на "Пиксар". Явно създателите на филма са успели да ни уловят в капана на общото всички ни, за което се чувстваме неготови да говорим.
На фона на сюжета, представящ преместването на 11-годишно момиченце и семейството ѝ в Сан Франциско, анимацията ни запраща на приключение из дебрите на мозъка, паметта и емоциите на основните герои. Пътуването съставлява сравнително точно описание на функционирането на мозъка, частта, отговаряща за емоциите ни и ни дава поглед към различните аспекти на личността, вземащи превес в различни периоди от живота ни макар и иначе мирно съжителстващи в останалото време.
И така до края на филма сме се потопили изцяло във вътрешния ни свят, който всички обитаваме дневно независимо от възраст, пол или професия и който някак неминуемо бива управляван от емоциите, заели контролния пулт в мозъка ни.
"Пиксар" е решил да съкрати октавата на емоциите, като ги редуцира от осем на пет и изложи на показ проникновена близост между Радост и Тъга, докато живо обрисува и останалите Гняв, Страх и Погнуса. Сърцевината на целия филм обаче се спотайва върху взаимоотношенията ни с външния свят и най-вече - със себе си, като предопределени и оформени на основа бурята от емоции на вътрешно ниво.
Възприемането на тази концепция е улеснено от персонификацията на емоциите в свежите анимационни герои на "Пиксар", за да кулминира в идеята, че стимулът или мотивът за дадено поведение или реакция е породена от "акт" на една от емоциите ни, която взема надмощие при настъпването на определени обстоятелства.
Неизбежно, лентата ни води към извода, че настоящото ни съзнание и изпитваното емоционално състояние "оцветява" възприятието ни за света, докато изпъстря спомените и продуцира света, който строим на ментално ниво.
В светлината на всичко това - прожекторът се спуска към тънката червена линия, разделяща филма на "Пиксар", конфликтите и начините за справяне с тях. Демаркацията между тях сякаш най-добре се вписва във възгледа, че изживяванията ни на "вътрешно" ниво предопредят външните реалии на обитавания от нас свят.
Задълбоченото обследване на темата неимоверно ще ни доведе до просветлението, че припознаването и приемането на емоциите, съпътстващи конфликтните ситуации има първостепенно значение за намирането на решения на спорове.
Конфликтът, както теоретиците в сферата на алтернативните способи за разрешаване на спорове застъпват, е процес, който има своите времеви очертания и който се заражда от изначални различия между несъвместими желания, цели, нужди или интереси. Предвид че споровете имат свое "летоброене", в което същите се пораждат, засилват, ескалират и потушават, емоциите се явяват неизменни "компаньони" на процеса и често заемат водеща роля.
С оглед на това, все по-често анализаторите и медииращите различни конфликти насочват своето внимание на вътрешното "състояние", в което се намират участващите в даден конфликт през различните негови етапи.
В една от своите последни книги "Да постигнеш съгласие със себе си" ("Getting to Yes with yourself") Уилям Ури (William Ury) обосновава необходимостта от това, медиаторите (или всякакви други фасилитиращи решаването на даден спор страни) да останат присъстващи и осъзнаващи собствената си роля в процеса на решаване на конфликта, развивайки своя собствена "най-добра алтернатива на постигане на решение на конфликта".
С други думи - авторът на известната "Да достигнем споразумение" ("Getting to yes") застъпва в новата си книга становището, че ключът към постигането на споразумение/помирение с другите лежи в способността ни на постигане на съгласие на първо и най-важно място с най-важния учаник - а именно нас самите.
Подобни теории не са нови и се явяват основополагащи за редица източни учения, сред които и Будизма. Припознавайки ролята на емоциите като неизменна част от конфликта, тяхното разпознаване се явява ключово за по-дълбокото осъзнаване на менталното състояние, в което изпадаме при досег с конфликтна ситуация, каква част от нея отразява нашата личност и как се изменят нагласите и склонностите, ставащи ни присъщи при сблъсъка си с различни спорове.
От друга страна, медиаторите - в качеството си на "пазители" на процедурата по разрешаване на спорове, стават не просто овластени, но и задължени да отчитат и концентрират своето внимание върху емоционалното състояние, в което спорещите се намират, при едновременно отчитане на собствените си емоционални нагласи провокирани от конфликта.
Значимостта на подобна задълбочена "вътрешна работа" лежи в разгръщането на потенциала на всички участващи в конфликта да останат осъзнати и рецептивни относно вътрешните процеси, развиващи се във всеки един от тях, паралелно на бушуващия на външно ниво конфликт.
Подобен подход, приложен както от участниците в спора, така и от страната, подпомагаща неговото разрешаване, улеснява изграждането на по-дълбока връзка между страните, имаща капацитета за постигане на рационално и обективно обосновано решение, което страните с радост биха изпълнявали доброволно.
И може би и дори с помощта на "Пиксар", начините ни на решаване на конфликтните ситуации, тясно обвързвайки ги с вътрешните емоционални състояния, ще ни позволят да възпитаме едно поколение със съзнанието за наличието на отделните герои, наречени "Емоции".
Емоции, които водят свой живот в собствените ни глави и които често поемат ръководството на контролния център на нашето съзнание, предизвиквайки една или друга конкретна наша реакция. И вероятно едва тогава самите ние ще станем осъзнати в цялост, че пораждането на конфликта, неговото развитие, назряване и неизбежна "смърт" изцяло зависи от нас и от решението ни да го поведем в посока еднолично определена посредством приемането на емоциите и ограничаване на достъпа им до контролния панел на съзнанието.
И съвсем още по-вероятно тогава ще провидим и се открием за истинската наша същност, изграждайки здравословни взаимоотношения с останалите, в които конфликтите биват решавани по неагресивния начин на приемане и припознаване на неизменно живеещите в нас емоции.
Защото в момента, в който станем съзнателни относно състоянието на нашето "вътре", нашето "вън" по един магичен начин намира път за друго съществуване - съществуване, при което конфликтът бива лекуван, а взаимодействията ни със света и с хората в него биват балансирани.
Така и всичко продължава. Както гласи цитатът на Екхарт Толе - "Ако оправиш вътрешния си свят, външният свят около теб сам започва да се подрежда".
Снимка: psycritic.com
