С тринадесет червени ленти

 С тринадесет червени ленти

 

Вдовица се става с времето, не става от раз. Трябва ти време. Мислиш, че ще е трудно, а не е! С времето разбираш, че имаш предимство и пак с времето, това се изпълва със съдържание. И започват всекидневните равносметки. Ден след ден...Броиш. Понякога забързано, друг път дните тихо и загребващо стъпват, както се движи онзи черен паяк, наречен с твоето име. Тогава е много важно да изчакаш да ти пораснат онези гребенчета на крачката с които да можеш да гребеш. Този „гребен” се използва за мятане на мрежата върху плячката. Плячки ще има...

Изострят ти се всички сетива. Очите започват да виждат в тъмното, пръстите стават чувствителни, сърцето тупа по друг начин. По ударите схващаш,  дали си на прав път или не си. Гръбнакът в началото се огъва напред, но с времето се връща обратно и става все по изправен. Забелязваш,  че има непреодолима зависимост между гръбнака ти и погледа на другите. Забелязваш как се увеличават зениците, при всяка среща с теб и онова незабелижимо зле прикрито движение на ръката на другия, която несъзнателно иска да почука на дърво. Забелязваш онова умиление в очите, което граничи със съжаление, а всъщност е кристално чист страх, изконен колкото времето...И така си върви времето и ако всички твои сетива, не са под постоянен контрол, ще пропуснеш най-важния момент. Онзи в който си стигнал в края на моста и тогава разбираш, че ти се пада честта да избереш. Чак дъхът ти спира, защото отдавна си решила че ти, избори-нямаш, дори съдбата ти го е показала. И избираш! Или си майка или си жена! Точка! Този избор на пръв поглед звучи невъзможен, но след 20 години вече си убеден в точно обратното.

И аз го направих. Много внимателно, много прецизно, бавно, хладнокръвно, като смърт. Започнах да се усещам по друг начин, започнах да разбирам, че преди да съм жена, съм била човек и че, ако си просто човек, си свободен, че ако полът ми няма значение, че тогава никога и по никакъв повод не бих била зависима. От никой.

Дори не подозирах какво означава това тогава . Дори не разбрах, че това е сделката на живота ми. Дори не разбрах, че избирайки да съм основно майка избрах да бъда и баща. Защото всичко в тази природа направило стъпка напред, върви по две...

И тук еквилибристиката ми стана втора природа. Да запазиш равновесие се изисква огромен ресурс енергия. Огромен. Нямаше как да знам, че се изправих срещу природата. Нямаше как да знам...Защото мама гали и обича, а татко слага границите! И защото природата винаги побеждава, тя дойде, разцепи нощта и облече децата ми с нови костюми. Слънце и Луна. Научи ги да си сменят ролите и те станаха виртуозно добри в това. Баланс! Всеки ден, всеки час, всяка минута. Но нямаха граници. Никакви. И днес нямат! Не знаят колко се обича, не знаят колко се мрази, не знаят кога се спира и кога се тръгва. Но са свободни! Цената си плащам всеки ден. Такава беше сделката. За миг не мога да си представя какво би било, ако не бях направила този избор. Защото други го направиха и от проядения прозорец на времето се вижда, каква пустош може да остане от една жена, избрала пола си, пред всичко останало.

Има много жени , които никога няма да приемат,  че са белязани. Тъй , както е белязан онзи черен паяк. Единствения паяк, белязан по този начин е Черната вдовица. На коремчето си, женската има изобразен червен пясъчен часовник от тринадесет червени ленти. За да се знае и помни, че е фатално ако забравиш, че времето е най-важно от всичко. Най-важно от всичко. То не лекува, но е единственият ти съюзник и те учи да си търпелив. Има вдовици, които се надяват на това. Ако може времето да ги излекува. Но не си задават въпроса: Какво да излекува обаче! Задават си само въпроса: Защо на мен!? И никога няма да приемат, че отговорът  е изключително прост: ''А защо не!?'' Такива жени, са вдовици от най-чист вид. Приемат ролята на жертва и цял живот слугуват на този избор. Лошото е, че никога няма да разберат, че е имало момент, в който им е била представена възможността да избират, но не са били внимателни изобщо. А тя, съдбата, чука на вратата много тихо. Много е важно да слушаме внимателно.

Има и такива, които се подготвят да бъдат вдовици цял живот. Звучи тежко нали!? Обаче е факт. От деца са така. При тях винаги се случва от раз. Шок. И тогава, тя е подготвена. Тя знае какво предстои и ѝ трябва само време, малко време да се окопити. Не знам дали познавате такива жени. Аз познавам. Наблюдавам ѝ гръбнака. Трябваха ѝ няколко месеца. И нито за миг не е помислила, че това ще е някаква трудна задача. Дори се договори с онзи на когото разчитаме, когато ни е най-трудно, да я предупреди няколко минути преди това, за да може да е хладнокръвна . Това дори и тя не може да си обясни.

А има и такива, които си остават завинаги в онзи ден. И няма никакво значение дали е станало от раз или бавно и мъчително. Те се погребват заедно с момчетата си. Ослепяват, пръстите им нямат никаква чувствителност и никога не им порастват гребенчета. Те никога нищо не загребват, дори сърцето им тупа по инерция. И всичко това, защото знаят, че е трудно. Просто е трудно, нищо друго. Не знам дали познавате такива жени. Аз познавам.

Има още един вид . За тях дори се срамувам да пиша. Ние с тях,  не сме от една порода. Те са от онези жени, за които няма значение дали са вдовици или са разведени или изобщо какви са. Те ясно и съзнателно правят избора. Избирам да съм жена, майка сега нямам време да бъда. Обаче погребвайки майката в себе си, погребва и бащата завинаги, а както казахме, всичко върви по две. И тогава децата и остават абсолютно сами в компанията на една провалена жена. Такива жени развиват зависимости много бързо. Към мъже, към зависимостите на мъжете, към насилието от същите тези мъже и са готови да се съгласят с всичко, само и само да не са самотни жени. Познавате ли децата на такива жени!? Аз да! Само едно такова дете спасих. Другите не успях.

През годините доста съм анализирала поведението на вдовиците. Хоби. И защото бях и съм длъжна да си сверявам пясъчния часовник постоянно. Нито минута няма за губене. Както казах, времето е най-важно. Толкова много се радвам, че направих най-добрата сделка. Гордея се с това. С много други избори не се гордея, но си прощавам всеки ден малко по малко, защото толкова съм могла в онзи момент. Само толкова!

Мъжете вдовци, са съвсем същите като жените. Съвсем същите. Оголват се и остават без пол. Колко ли е по-трудно. Не знам. Не казват. Познавате ли такива мъже. Аз да!

Не, не чукайте на дърво. Няма страшно. Всичко е наред. Това е просто един анализ.

 А аз просто  се надявам да се сетите, че всеки ден правим някакви избори и всеки от тях има цена. Няма промоция, няма черен петък. Има само – защо!? И - защо не!

 

Автор: Антоанета Николова